Приемственост и трансформации в библиографията в новата инфосфера – морално-етични проблеми

Н.с. І ст. д-р Кристина Върбанова-Денчева – Централна библиотека на БАН

Движението на Просвещението през ХVІІІ в., базиращо се на печатния текст, изигра ролята на катализатор на общественото развитие и прогрес. В подобна ситуация е обществото днес, с революционните промени в начина на живот, предопределени от научните постижения, високите технологии, глобализацията с многопосочните си социални и икономически проекции .

За обществото на бъдещето, базирано на знания, се създаде “технологичната подложка” от асоциирания обществен интелект. Нейно осезаемо проявление е инфосферата, чието изграждане е в начален стадий с разрастването на глобалната мрежа Интернет и развитието на телекомуникациите.

Същевременно новият етап от развитието на човешката цивилизация е белязан от новите проблеми на Новото Просвещение. Теоретиците на изграждащото се информационно общество определиха човешкият живот в бъдещето като процес на непрекъснато обучение, съпътстван от формирането и на новия вид култура – т.н. “дигитална култура”. Освен широко прокламираната демократична същност на новата култура, която се основава на свободата на достъпа и на движението на информацията, през последната четвърт на миналия век се задълбочиха опасните деструктивни тенденции на потребителското съзнание. Възлаганите надежди за духовно израстване в информационното общество, освободено от всекидневните проблеми на бита, са застрашени от формиращото се общество на “мрежата”. Човекът от мрежата (net-man) е идентифициран от някои изследователи с “човекът от улицата” [1]. Човекът от мрежата механично потребява циркулиращото в мрежата знание, като за разлика от човека от улицата интерактивно, но избирателно взаимодейства с одобряваща това знание аудитория. Той няма свои идеи и скала на оценка, а е изцяло зависим от предлаганата информация, присвоява я без скрупули и задръжки, като алчността му се засилва с откриването на нови източници и натрупване на огромни обеми от информация. Социалните последици от това засилващо се явление са анализирани от френският постмодернист Ж. Бодрияр, който изказва песимистичната прогноза за “примитивно общество на бъдещето” [2].

За противодействие на тези тенденции са необходими както радикални мерки, включително преоценка на общоприетата ценностна система в духа на динамично променящия се начин на живот, така и изработване на стратегия за развитие на асоциирания обществен интелект. Проблемите са от философско-онтологичен характер, но рефлексията им в социалната и етична сфера са вече факт и разрешаването им не търпи отлагане.

В отговор на тази потребност са и решенията на Европейската комисия, с разработения план за развитие на технологиите в Европа през следващите три години. В плана “Eлектронна Европа 2005: информационно общество за всички" са формулирани като приоритети развитието на технологичната инфраструктура и високоскоростния достъп до Интернет във всички европейски страни. За инвестиции по плана са предоставени 5,6 млрд. долара (2000 - 2006 г.) за изграждането на комуникационни мрежи с високоскоростен достъп до Интернет. Въпросите на интелектуалната собственост, пряко свързани с разрастването и глобализацията на Интернет бяха изведени приоритетно в програмата R&D на ЕС за информационни технологии. Проведените изследвания в края на ХХ в. върху интелектуалната собственост сочат , че пазарната цена на авторство , патенти , запазени марки, и др . надвишава цената на материалната собственост в света. Това налага актуализиране на правовата основа за нейното развитие и опазване.

Международните конвенции за интелектуална собственост водят началото си от 1710 г., когато в Англия се приема първият закон за авторското право. С развитието на производствените сили и отношения, след повече от век и половина се приема първата международна конвенция за авторското право – Парижката през 1883г., подписана от 90 страни. Развитието на индустрията в Европа и света налага усъвършенстването и обогатяването на международните конвенции, за което свидетелства подписаната през 1896 г. Бернска международна конвенция за международно признаване на авторството на патент или запазена марка от всяка една от подписалите страни.

Динамично развиващите се технологии на ХХ век обусловиха създаването на Световната организация за интелектуалната собственост, която инициира актуализацията на определенията и границите на приложимост на понятията интелектуална собственост, начини за оценяване на нейната стойност, защитата и използването й, както и отваряне на нова страница в международните конвенции в тази област.

Трансформацията на функциите на библиотеката в новото информационно общество са свързани с изпълнение на нейната мисия. Същевременно новата инфосфера налага нови правила, изисквания и условия за оцеляването й. Поддържането на най-важната база данни на всяка библиотека в новите условия – нейният online каталог - е съпроводено с редица трудности. Продължаващото поддържане на фишов каталог се превръща във второстепенна функция на библиотеката в бъдещето. Дали тя ще бъде библиотека-донор, която преимуществено предоставя информация от собствените си фондове или библиотека-акцептор, която преимуществено предоставя достъп до чужда (не от своите фондове) информация, за оцеляването й определящо значение ще има богатството на предоставяната информация. Библиографските бази от данни освен дигитализиран ретроконверсиран вариант на каталожните данни постепенно се преобразуват в следващото поколение бази от данни – т.н. метаданни. Метаданните се определят най-общо като Document Like Object. Те са модел на оригинален документ, обогатен с нови функции и възможности. Процесите на каталогизация и генериране на метаданни могат да се сравнят с процеса на създаване на сценарий за филм и заснемане на самия филм. При каталогизацията се спазват строгите правила на библиографското описание по даден стандарт, определящи изгледа на каталожния фиш (съответно при традиционния каталог или на библиографския запис в съответния формат – в електронния му вариант). При създаването на метаданните се изхожда от представянето на информацията в Интернет – т.е. те се машинночетима информация за ресурси в Интернет. На библиографския запис в традиционния или електронен каталог съответства строго определен документ, което произтича от основното предназначение на каталога – документът да бъде физически идентифициран. При създаването на този запис се изхожда от правила за каталогизация, възприети от дадената библиотека и той съдържа допълнителна информация, съответстваща на спецификата на обслужването в нея. Следователно ориентацията на този запис е повече към библиотекаря, който трябва да достави нужните документи, отколкото към потребителя. При библиографския запис на метаданните се изхожда от принципа за пълно и еднозначно съответствие между местонамирането на документа (включително за всяко копие) и метаданните за него в глобалната мрежа, така че потребителя да има точна информация за начина за достъп до него. По този начин се осъществява принципът за персонификация и диверсификация на библиотечното обслужване в новата инфосфера:

· Персонификация – отчитане на индивидуалните потребности за информация;

· Диверсификация – разширяване на възможностите за удовлетворяване на потребностите.

Метаданните изграждат специфична информационна инфраструктура, включваща точки за достъп, адреси в Интернет. Тази структура зависи от заложения модел на “ document delivery" – доставката на документа от местонахождението на електронния му вариант в момента на получаване на заявка от потребителя. Съответно използваните стандарти за описание (като най-разпространен през последните години се налага Dublin Core) са адаптирани за описание на електронните ресурси в Интернет. Интегрирането на автоматизираните библиотечни технологии с Интернет-технологиите се развива най-динамично с технологията document delivery. Интерес представляват реализираните проекти WebDoc и DELTA на PEB в Холандия и технологията ЭДД по съвместен проект на ИНИОН и ГПНТБ – РАН и ARI (American Russia Inc.)

Технологията включва два етапа:

· Обработка на заявката за търсене;

· Обработка на изпълнението на заявката.

Съответно реализацията на технологията е различна при наличие на Метабаза данни и при електронен каталог (дори и в режим online). Наличието на метаданни с коректно въведени точки на връзка гарантира както скоростта и точността на изпълнението на заявката, така и интерактивното взаимодействие с потребителя. Споделеният опит на разработващите и ползващите метабазите дава основание за дефинирането им като ново поколение данни, интегриращи в себе си новите технологии и съответно изискващи нова правна и икономическа регулация.

Същевременно генерирането на метабазите е ново предизвикателство за библиотечната професия. Опитът за систематизиране и предметизиране на информацията, особено при използване на МАРК-формата, е солидна основа за преминаване към следващото равнище на организация на данните – оформянето им в единството на представяната информация като метаданни. Тук се включва и авторитетът на библиотеките за гарантиране автентичността на притежаваните от тях първоизточници, представени в метабазите. Средствата за навигация в Интернет, заложени в метабазите, са справочен ресурс на библиотеките и е основание за икономическа изгода от ползването им. Информационното брокерство намира нови реализации с еволюцията на информационните ресурси и достъпа до тях и представлява перспективно направление в трансформацията на библиотечните функции.

Проблемите, които съпътстват генерирането на метабазите са свързани преди всичко с авторското право, защита от копиране, право на достъп. Определящи за качеството на генерираната база и съответно реализирането на заявките на потребителя са следните условия:

· Скорост на достъпа;

· Релевантност на информацията;

· Равнище на Hypertext structure;

· Равнище на навигацията – търсене, асоциирани сайтове;

· Полезност и уникалност на home page,

· Дружелюбен интерфейс;

· Цена на предоставяната информация.

За получаване на обратна информация, която да се използва като коректив, масово се възприема гратисен (безплатен) период на достъп до базата от разработчиците и собствениците на метабазите.

Най-дълъг опит в защита на авторското право има Великобритания. Използваните средства за защита на Website, в които текстът се смята за литературни произведения, а графиките и рисунките – за художествени, звуковите файлове – за звукозапис и т.н., включват специални технологични средства за защита. Съответно при липса на забрана за влизане, копиране, съхраняване на информация от сайта, отговорността от ползващия отпада. При използване на други инструменти в Интернет – създаване на хипертекстови връзки, защита на информацията в Email, която се счита съставна на Интернет, се усложнява поставянето на точна оценка за плагиатство и авторство.

Проблемите на разграничаване на авторството в Интернет са както от правен, така и от методологичен характер. Глобалната мрежа е своеобразен катализатор на асоциирания обществен интелект. По мнение на Световната организация за интелектуалната собственост противоречието между личностното авторско право и колективното авторство на участниците в инфосферата вероятно няма да получи разрешение в следващите 10 г.

В Етичният кодекс на участника в инфосферата могат да се включат забраните от действащия във Великобритания “Акт за защита на авторското право, дизайна и патентите” от 1988 г. (Раздел 17) по отношение на достъпната в Интернет информация:

· Не се разрешава да се копира и използва за собствени публикации съдържание на чужди сайтове;

· Не се разрешава копиране и обединяване на информация от различни Интернет-ресурси за създаване на собствени информационни ресурси;

· Не се разрешава да се включват без разрешение чужди електронни материали –адреси, Email;

· Не се разрешава да се препраща без разрешение Email;

· Не се разрешава да се редактира чужда кореспонденция, като се променя смисъла на съдържащата се информация;

· Не се разрешава да се копират и ползват чужди списъци;

· Не се разрешава да се копират и използват без разрешение лого, икони и графики.

Тези забрани не важат в по-голямата си част за фотокопиране от хартиени документи, което по своята същност води до забавяне на процеса на разпространение на информацията, по-специално за документи, които съществуват и в дигитализиран вид. Страхът у повечето автори за нарушаване на правата им и ограбване на техния труд е основателен от гледна точка на вероятността за многократната експлоатация при предоставен достъп в Интернет. Същевременно в сила е и обратният ефект – безплатна реклама и популяризиране на дадения автор.

В България авторските права са защитени със “Закон за Авторско право и сродните му права”, чието действие се разпростира и върху компютърни програми и бази данни (чл. 14):”Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и база данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя”, допълнен от чл. 28а. “...времетраенето на авторското право върху гореспоменатите трае седемдесет години след разгласяването на произведението...” и чл. 18 “Авторът има изключително право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица...”

Новите проблеми на Новото просвещение са следствие от колективната безотговорност и липса на стратегия за изграждане на глобалната мрежа. Технологиите на ХХ век дадоха на човечеството възможността да се сбъдне в ново измерение пророчеството в “Наблюдателят” на Джоузеф Едисон от ХVІІІ век “Ако всички книги биха се свили по обем, бихме имали квинтесенцията на съдържащите се в тях мисли и всички трудове, създадени през целия век, побрани на няколко лавици”. Във века на победилия Интернет тази утопична идея е реалност, но дали нейният продукт ще бъде ново поколение “примитивно общество” или мечтания земен рай, зависи от колективната отговорност.

Библиография:

1. Сотирова Д., М. Денчев. Социални, етични и поведенчески ефекти на съвременните информационно - комуникационни услуги. – Сб. доклади /Национална конференция с международно участие Телеком’2001, 10-11.10.2001 г. Варна/. (под печат).

2. Вислый А. И. Информационные ресурсы библиографирующих организаций. Проблемы создания и использования. - Научные и технические библиотеки. 2000, №5, 22-27.

3. Sowa, J. F. Knowledge Representation: Logical, Philosophical, and Computational Foundations. PWS Publishing Co., Boston, 1999.

4. Wand, Y. A Proposal for a Formal Model of Objects. In W. Kim and F. H. Lochovsky (eds.), Object-Oriented Concepts, Databases, and Applications. Addison Wesley, Reading, MA: 1998, 537-559.


Обратно мъм Доклади 2002