Професионални перспективи при изграждането на автоматизирани библиотечно –информационни системи

Н.с. I ст. Даниела Атанасова - Централна библиотека на БАН

Проблемите на библиотечната автоматизация у нас са разработвани и дискутирани на различни равнища. В началото на 80-те години всички големи научни библиотеки у нас имаха конкретни проекти за автоматизация. Тези проекти обхващаха и проблемите с квалификацията на библиотечните работници и обучението за работа в нова организационно-технологична среда. Много национални форуми, в това число, организирани от СБИР са посветени на автоматизираните библиотечно-информационни системи. В специализираните наши издания са публикувани конкретни резултати от реализацията на отделни автоматизирани библиотечни процеси. СБИР нееднократно е организирал и научно-практически конференции, семинари и работни срещи с участието на чуждестранни лектори и гости от САЩ, Англия и други страни с богат опит в библиотечната автоматизация.

Проектът НАБИМ, изработен през 1992 г. имаше за цел да предложи на библиотеките максимално ефективни модели за автоматизация и изграждане на технологичните връзки между тях, на базата на съвместни разработки и целево финансиране, но поради редица обективни причини този проект се реализира частично и днес по-голяма част от българските библиотеки се намират в сериозна информационна криза от гледна точка на новите информационни и телекомуникационни технологии. В проекта значително място се отделяше и на въпросите за професионалната квалификация и огромната й роля за успешното внедряване на автоматизираните библиотечни системи.

По редица причини – преди всичко поради липса на финансови средства – в библиотеките няма автоматизирани библиотечно-информационни системи, повечето нямат електронен каталог, както и възможности за обмен на електронни каталози с други библиотеки.

По същество това са основните показатели за оценка на информационните функции на съвременната, така наречена “виртуална библиотека”.

Всеки показател поотделно представлява огромен проект, изискващ сериозни финансови инвестиции и решаване на сложни професионални задачи.

Наред с “неизбежната” автоматизация, трябва да се отбележи и факта, че днес библиотеките видимо се преориентират на първо място към читателите, а не към комплектуването и съхранението на фондовете въобще.

Всички тези обстоятелства предоставят нови професионални перспективи, свързани с въвеждането на нови проекти в областта на мрежовите технологии за българските библиотеки. Тези проекти обхващат следните основни направления:

· проект за създаване на Национална централизирана каталогизация;

· проект за създаване на мрежа на българските библиотеки ;

· перспективи за развитие на национална мрежа за предаване на данни ;

· проект за представяне на българските библиотеки в Интернет.

Една от тенденциите за развитие на съвременната глобална информационна инфраструктура е свободния информационен обмен и достъпа до информацията. /Понятието глобална информационна инфраструктура е въведено от проф.Чен от Бостонския университет в САЩ и днес е едно от основните направления за изследване и развитие на световните информационни ресурси./

Основния проблем на българските библиотеки в това направление е проблемът за централизираната каталогизация и достъпът до нея.

На първо място това изисква осигуряване на информационна, форматна и лингвистична съвместимост на електронните каталози и базите данни на библиотеките за реализация на пълноценен достъп до библиотечните ресурси, както в рамките на страната, така и в международен план.

В световната библиотечна практика най-ярък пример на такъв проект е OCLC / Online computer Library Center/, обхващащ над 20000 библиотеки в САЩ и около 60 страни ползватели. Членовете на системата, които са повече от 3000, каталогизират литературата в един формат, с използване на общи речникови средства и правила за описание на документите.

Съкращаването на разхода на библиотечен труд за каталогизация ще позволи на библиотечните специалисти да развиват нови форми и методи на библиотечно обслужване и да повишават качеството на библиотечните услуги.

Обратно към Доклади 2002