Ант. Тотоманова, К. Недкова, Л. Костова

      Промените, които се наблюдават в съвременното информационно пространство дават своето сериозно отражение върху системата на текущата национална библиография.  Основателно възниква въпросът: - преживява ли тя такива промени, които изискват преосмисляне на основните й функции и задачи? Отговорът се съдържа в определянето на мисията, която тази система, ориентирана изцяло към нуждите на обществото, трябва да изпълнява.  Общоизвестно е, че съвременната ТНБ е необходимо да осигурява:

·         изчерпателност при регистрирането на националната издателска продукция въз основа на модерно законодателство за задължителното депозиране;

·           идентификация на документите чрез използването на национални формати, които са базирани на международните стандарти;

·         семантично разкриване на документите и на информацията в традиционните издания чрез международна класификационна схема;

·         полифункционалност на информационните продукти – бази данни, каталожни картички , текущи и кумулативни издания;

·         универсалност по отношение на тематиката и видовете документи , които се регистрират в системата ;

·         максимална бързина в подготовката и предоставянето на информацията.

Развитието на българската ТНБ през последните десетилетия е съпроводено от непрекъснат стремеж да се покрият тези основни изисквания. В края на 70-те години, с установяването на оптималния модел на ТНБ, който беше обоснован теоретически и съобразен с условията в книжния сектор на страната, в дейността на националната библиографска агенция беше постигната определена стабилност и предсказуемост на резултатите. През 80-те и 90-те години на отминалото столетие, а в нашата страна особено през последното десетилетие, се наблюдават значителни промени в обществено-политическо, икономическо и технологично отношение. Без съмнение, те не могат да останат без последици за всички обществени дейности, в това число и за националната библиография. В края на 1998 г. в Копенхаген бе свикана третата международна конференция на националните библиографски агенции. В резолюцията на конференцията, водещи специалисти от различни страни, стъпвайки върху утвърдените принципи на изграждане на националната библиография, откроиха актуални насоки за нейното развитие и усъвършенстване. Специално внимание беше обърнато на :

·         новите моменти при усъвършенстването на законите за задължителното депозиране в отделните страни, свързани с промяната в целите и задачите на този процес и с осигуряването на максималната пълнота на депозирането на всички документи в светлината на появата на нови видове документи и нови информационни технологии;

·         задължението на националните библиографски агенции да определят обхвата на подлежащите на регистрация и библиографско отразяване документи, съобразявайки се с традициите и условията в страната;

·         необходимостта, технологичните процеси, свързани с регистрацията, идентификацията и представянето на документите в библиографските бази данни и указателите да се извършват при строго спазване на международните стандартни изисквания, заложени в нормативните документи;

·         значението на оперативността на библиографската информация с оглед на нейната засилена информационна функция в настоящия момент;

·         интегрирането на текущата национална библиография с други видове библиографски и информационни дейности, засягащи книжния сектор.

На конференцията беше отчетено, че изминалите повече от 20 години от провеждането на предишния голям международен форум на националните библиографски агенции (Париж, 1977) са  доказали устойчивостта на основните принципи на изграждането на националните библиографии, но практиката и новите технологични развития изискват тези принципи да се подлагат периодично на преоценка и усъвършенстване.

Каква беше динамиката в развитието на българската ТНБ през тези години ?

През 90-те години на двадесети век оптималният модел на текущата национална библиография, който винаги е бил оценяван като голямо постижение на българската библиографска практика беше подложен на силния натиск на два основни фактора. От една страна обществено-икономическите промени доведоха до многобройни организационни и финансови затруднения. От друга страна забавеното въвеждане на компютърните технологии в страната предизвика остра необходимост от незабавни промени в обработката и организирането на библиографската информация.

Системата на ТНБ се нуждаеше от сигурност в задължителното депозиране, която не можеше да  бъде осигурена от действащия нормативен акт. Постави се въпросът за изработването и приемането на нов закон за регламентиране на тази дейност. Участието на специалисти, свързани с националната библиография в подготовката на проектозакона осигури изпълнението на основните изисквания към съвременните закони по отношение на определянето на целите и задачите на депозирането, на увеличаването на видовете документи, подлежащи на депозиране и законодателното регламентиране на националната библиографска агенция.

      Икономическите и обществени промени, които настъпиха в страната след 1990 г. доведоха до съществени изменения в съдържанието и вида на издаваните документи. Голяма част от научните институти бяха закрити, други институции преустановиха своята издателска дейност. По тези причини една цяла категория публикации, т.нар. “служебни издания” рязко намаля като количество и значително промени своя характер, което сериозно затрудняваше тяхната идентификация. Това наложи през 1999 г. този вид документи да започне да се регистрира заедно с книгите в “Български книгопис” – Сер. 1. Бе преустановено и текущото публикуване на библиографска информация за българските дисертации , но се запази годишното издание. През следващата година в ТНБ бе прекратена и регистрацията на публикациите от български автори, отнасящи се за България или на български език, издадени в чужбина . Причините за това бяха сериозното влошаване на качеството на информацията поради стеснения обхват на регистрираните документи (книги, части от книги и дисертации), ограничаване на възможностите за преглеждане на изданията de visu и смесването на текущия и ретроспективен принцип на хронология  на включения материал.

Текущата национална библиография на България има сериозна традиция в прилагането на международни стандарти в областта на библиографското описание на различните видове документи. Още с появата на международната система от стандарти ISBD в страната започна и беше проведен с успех процесът на прилагането им в библиографската практика със съответната адаптация към българските традиции. До края на 80-те години на 20 век бяха разработени всички основни стандарти за библиографско описание. През последните десетина години, паралелно с въвеждането на новите технологии продължаваше и текущото осъвременяване на нормативната база на библиографския труд. Все по-разширяващите се възможности за обмен на библиографска информация в световен мащаб налагат този процес да се извършва стриктно, с допускане на минимални отклонения от международно приетите документи. Сериозна промяна в ТНБ беше приемането и на стандартното издание на УДК за основен информационно-търсещ език  на системата. 

При липсата на стратегия за развитието на основни национални културни дейности, каквато е ТНБ, бяха допуснати финансови, кадрови и технологични ограничения, които доведоха до сериозни нарушения в оперативността на издаването на картичките от централната каталогизация, на текущите издания и кумулативните указатели. Процесите на автоматизиране на дейностите в Центъра за национална библиография позволиха това забавяне да бъде в някаква степен компенсирано с разпространението на базите данни чрез електронна поща и дискети.   

Многофункционалното използване на автоматизираната обработка беше разширена и с използването на данните от Агенциите за ISBN   и ISSN , които функционират в  рамките на Центъра за национална библиография, за да се изработи проект и да се издаде пилотно издание на “ Books in print ” и ежегодно да се изработва “Справочник с адреси на книгоиздателства, редакции, печатници и книжарници”. Тези издания са инструмент на интеграцията на националния книжен сектор, чрез тях националната библиографска агенция отваря дейността си за коопериране с издатели и книготърговци и единодействие с тях в процеса на създаването, разпространяването и използването на библиографската информация, при решаването на проблеми, свързани с приложението на авторските права, при усъвършенстването на качеството на издателската продукция и улесняването на нейния път до читателите. 

Както се подчертава в редица международни документи, от особено значение за организационната и технологична динамика на развитието на текущата национална библиография е периодичното й оценяване както от специалисти, така и от потребители. Важните въпроси, свързани със задачите и структурата  на системата на ТНБ трябва да се решават въз основа на теоретично обосновани предложения и сериозна преценка на тяхната целесъобразност. Този подход беше използван досега при извършените промени в Серия 2 и Серия 7 на ТНБ. Основното теоретично положение, което характеризираше тези промени беше стремежът да се запази пълнотата на регистрираните документи, макар и групирайки ги в други издания на ТНБ или други информационни издания. Той, обаче, кой знае защо, не беше взет предвид в направените предложения за корекции в системата на ТНБ, от колеги от Центъра за библиографска информация в Народната библиотека. Те считат за уместно, поради необходимостта от съкращения в щатния състав, да бъде преустановена ретроспективната библиографска регистрация на необхванатите досега документи и текущата аналитична регистрация на статиите от българските вестници, а универсалната регистрация на статиите от списанията и периодичните сборници да бъде заменена с отраслова по основни отрасли на знанието. Осъществяването на подобни предложения според нас би засегнало основните принципи на системата на текущата национална библиография и може да бъде оправдано само с моментна целесъобразност, без да се вземат предвид цялостната философия и традиции на библиографската дейност в националната библиографска агенция.  И все пак този въпрос не може и не трябва да се разглежда само в теоретичен план. Продуктите на ТНБ имат своите конкретни ползуватели и тяхното мнение може да бъде определящо когато се налага да се вземат подобни решения. Ето защо през миналата година бе проведено анкетно проучване за най-оспорваното издание на ТНБ – Летопис на статиите от българските вестници, Сер. 6. Изследвани бяха библиотеките – абонати на изданието, експерти и журналисти. Отзовалите се са общо 55 респонденти, от тях библиотечни специалисти са 33 -ма или 60%, разпределени по следния начин : от общински и градски библиотеки - 25. 4 %, от регионални библиотеки – 18.2%, от университетски библиотеки – 5.4% , 3.6% от големите научни библиотеки и от читалищни библиотеки – 7.3% . В ролята на експерти бяха ангажирани преподаватели от Факултета по журналистика и масови комуникации, от Катедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика при Су “Климент Охридски” , от Колежа по библиотечно дело, журналисти и един издател . Бе изследвано и мнението на главни редактори и редактори на централни вестници, които се разработват в Серия 6 . Получените резултати дават възможност за оценка на принципите на подбор на разработваните източници, на включените публикации, на ефекта и полезността на разпространяваната информация в работата на библиотекари и различни групи ползуватели. Чрез изследването се цели също така да се даде отговор на най-наболелия въпрос – има ли бъдеще библиографията на статиите от българските вестници, в какви посоки трябва да се прецизира, обнови и актуализира, за да отговори по-точно на постоянно променящите се потребности и изисквания на ползувателите.

Един от основните въпроси заложен в методиката на изследването се отнася до принципите на подбор на източниците, които се разработват аналитично и на регистрираните публикации. Основната част от респондентите или 40.7% преценяват регламентирания начин на подбор на източниците като много добър и му дават изцяло положителна оценка, 29.6% от анкетираните го определят като задоволителен и с известни непълноти, като се отбелязва, че са обхванати всички централни и по-представителни и значими вестници, издавани в страната. На трето място или 9.2% от респондентите са на мнение, че трябва да се прецизират и оптимизират принципите на подбор без, обаче, да са определили в каква посока. Критични мнения изразяват 7.4% от експертите и те се състоят в това, че има пропуснати вестници и подборът се прави механично , други мнения са изказали – 3.7%, 1.8% от анкетираните не могат да преценят какви са принципите на подбор, а 7.4% не са отговорили на въпроса.

Оценката на подбора на публикациите, които се регистрират в Серия 6 в много голяма степен съвпада с оценката за източниците. Положителна оценка се съдържа в отговорите на повече от 1/3 от анкетираните или 35.8% преценяват подбора като “много добър”, “сполучлив” и “професионален”. Като сравнително задоволителен, с някои непълноти подборът е оценен в 28.3% от отговорите. В 13.2% от анкетите се отбелязва мнението, че принципите на подбор на публикациите трябва да се преосмислят и прецизират. Критичните мнения са 3.8%, тези, които не са отговорили са 17% ,  други отговори са дали – 1.9% . Интересно е да се отбележи мнението на експертите за универсалността на регистрираните публикации – 35.3 % смятат, че са обхванати основните отрасли на знанието, 41.2 % преценяват, че са обхванати всички отрасли на знанието, а 23.5%, че се регистрират приоритетните публикации за определен период от време.

За мястото на регионалния печат сред разработваните източници в Серия 6 бе включен отделен въпрос, поради съществени различия в мненията на специалистите. Основната част от респондентите – 74.5% считат, че той трябва да присъства в текущата аналитична библиография, 21.3% предлагат той да бъде изключен от разработваните източници, не са отговорили 4.3% от анкетираните. Изследването предоставя мотивирани отговори и на двете противоположни мнения:

    - да не се изключва, защото: “България не е само София, животът не е само в столицата”, “Показва друг поглед към проблемите, обогатява картата на България от гледна точка на икономическото и културно развитие”, Отразява регионални събития с национално значение”, “Съществено подпомага краеведската работа в отделните библиотеки”, “Да се разшири обхватът на регистрираните статии, защото една част от библиотеките не могат да си набавят всички вестници и по този начин попълват своите картотеки”.

-                           да се изключи, защото: “Описва се подробно в отделите “Краезнание”, “Не са обхванати всички публикации”, “Краеведите извършват регистрацията в зависимост от читателските интереси”.

      За изясняване на мотивите за ползване на информацията от Серия 6 бяха заложени 3 въпроса – един за библиотекари и 2 за експерти.    Според колегите библиотекари три са основните цели, които се постигат: 1. Възможност за ползване на текуща библиографска информация във всички отрасли на знанието; 2. Поддържане на справочно-библиграфския апарат на библиотеките; 3. Намаляване на сериозните последици от липсата на средства за абонамент.

     Характеристиката на ползувателите и тяхната динамика също бе предмет на изследването. Най-общо може да се каже, че ползувателите на този вид информация съставят разнообразна аудитория с различни професии, възрасти и водени от различни мотиви за ползване. От анализа може да се състави следната скала за интереса към “Летопис на статиите от българските вестници”:

1.        Студенти от различни специалности, предимно дипломанти;

2.        Преподаватели и учители;

3.        Специалисти с различен профил на образование;

4.        Ученици, предимно зрелостници;

5.        Научни работници;

6.        Управленски кадри и политици.

Динамика в положителна посока се наблюдава в повече от 54.8% от респондентите-библиотеки. Не се наблюдава динамика в 21.2% от анкетираните, спад на интереса наблюдават 6.1% от респондентите. Не са водили специални наблюдения  15.2% и не са отговорили  2.7%.

    На въпроса “Как виждате бъдещето на Летопис на статиите, Сер. 6 анкетираните единодушно отговарят, че трябва да продължи да се издава като се оптимизира - 92.7%, не могат да дадат категоричен отговор – 5.5% и 1.8%, че трябва да бъде прекратено създаването на този вид информация.

Като естествено заключение ще представим изразените в различните въпроси предложения. Те могат да послужат да се изгради скала от проблеми, които изискват сериозно внимание от страна на ръководството на Народната библиотека и екипа на Центъра за национална библиография:

1.                Оперативност, своевременно регистриране на информацията и издаване на печатното издание;

2.                Разширяване на обхвата на източниците с всички новопоявили се вестници;

3.                Разширяване на обхвата на публикациите, особено в отраслите Политика, Социология, Етнография и др.

4.                Прецизиране на обработката на публикациите като се използват повече тематични рубрики, ключови думи, предметни рубрики, анотиране, въвеждане на предметни показалци;

5.                Коопериране на Народната библиотека с други библиотеки за извършване на споделена каталогизация с цел оптимизиране на дейността;

6.                Коопериране на Народната библиотека с отделни вестници като възможност за изработване на по-ефективна информация.

Сериозно внимание заслужават и някои отделни идеи и препоръки, получени от анкетираните експерти, напр. “Базите данни на Сер. 6 да се допълнят с материали от вестници, които по една или друга причина не са били разработвани, а също така с материали, които са пропуснати, поради по-продължително наблюдение на източниците”, “Базите данни да се допълнят с някои пълнотекстови бази”, “Базите данни да се пуснат в ИНТЕРНЕТ”, “Да се популяризират базите данни и печатните издания на сер. 6” и др.

Изложеното до тук имаше за цел да покаже стъпките и получените резултати в областта на текущата национална библиография в контекста на съвременните изисквания и международните препоръки. Установените традиции в страната, динамичното развитие, с което се характеризира информационното общество, както и промените в българското социално пространство, независимо от икономическите трудности в момента, ни  дават основание да  вярваме в бъдещото развитие и утвърждаване на  системата.     

обратно към Доклади