ЧУЖДЕСТРАННИЯТ ОПИТ В СЪЗДАВАНЕТО

НА “КОДЕКС НА ЕТИКАТА НА БИБЛИОТЕКАРЯ”  

       Колеж по библиотечно дело  

Всички знаем, че етиката е философска наука, изучаваща системата от норми за нравствено поведение на хората, техните задължения към обществото и един към друг.

Професионалната етика е съвкупност от специфични нравствени норми, регулиращи поведението и взаимоотношенията между хората, които произтичат от тяхната обща професионална дейност и от спецификата на условията, в които човек е поставен от професията, която упражнява.

В професията на юриста се акцентира върху максималната справедливост, която той трябва да прояви при решаване на юридическите казуси. В професията на учителя - ударението е върху любовта на децата. В професията на лекаря - то е в грижливото, внимателно и деликатното отношение към болния и т.н.

В професията на библиотекаря вниманието е концентрирано главно върху професионалното предоставяне на необходимата информация и върху умението да се общува с потребителите на информация.

Във всяка професионална група съществува собствен, специфичен морал, а от степента на спазване на моралните изисквания зависи непосредственото равнище на професионализма на една или друга професионална общност.

Смята се, че библиотечната етика изучава нормите за поведение на библиотекаря на работното му място, чрез който се осигурява високо равнище на култура на обслужването на потребителите на информация. Лично аз гледам на професионалната етика като класическа етика, прилагана в професионалната ни среда, която е наситена с хуманистични аспекти и в които се създават своеобразни вътрешни и външни връзки, формира се сложна система от взаимообусловени нравствени отношения в която участват четири фактора: а) законодателната база на професията б) отношението на библиотекаря към потребителя в) отношението на специалиста към колегите му и към обществото и г) към библиотечната среда, в която се обслужва негово величество Читателят.

Спецификата на професионалната етика се определя като синтез между традиционните нравствени ценности: добро, истина, идеал и т.н. и ценностите от технологичен, организационен и управленски характер. Тези ценности влизат в сложни отношения, понякога те са в конфликт помежду си като в редица ситуации вторите ценности стават приоритетни по отношение на първите и тогава се получава: нравствено е онова, което е добро и приемливо за ефективната професионална работа. Отпечатък от това явление се наблюдава в подбора и разработката на ценностите в професионалната етика на библиотекарите, която е съпътствала историята на създаване на кодекса на библиотечна етика в САЩ.

За първи път въпросът за необходимостта от професионален кодекс на нравствеността е поставен от АБА през 1903 г., а след това членовете й са разглеждали и приемали решения по проблемите на професионалната етика през 1929, 1938, 1975, 1981 и 1995 г.

   Първият американски библиотекар, изложил система от нравствени ценности за професията ни е директорката на Библиотечното училище към института “Чарлз Прат” в Бруклин /Ню Йорк/ Мери Плумър, която по онова време оглавява комисията на АБА по въпросите на библиотечното образование. Плумър формулирала първите етични принципи в библиотечната професия, но те били приети и утвърдени от АБА след дълги обсъждания едва през 1938 г., когато е приет първият етичен кодекс на библиотекаря в САЩ.

М. Плумър изтъква четири основи на библиотечната подготовка на кадрите: библиотечно-библиографски и технически познания, познания в областта на управлението и готовност за изпълнение на професията, имайки пред вид и психологическите и нравствените аспекти на проблема.

Сред ценностите, предлагани от Плумър, действително преобладават нравствените: скромност, умение да се запази личното достойнство, готовност да се слуша, пред тази да се поучава, увереност в собствената работа и готовност да се помогне на читателя във всеки момент. Последното изискване има привкус и на икономическа ценност - в контекста на професионалния морал се налага библиотекарят да бъде полезен работник.

В публикации от следващите години в САЩ, обаче все по-настойчиво се разработва проблематиката на нравствената позиция на ръководителя на библиотеката по отношение на висшестоящите инстанции, към собствените сътрудници и читатели, към населението от обслужвания регион.

От библиотекаря се изисква искреност, почтеност и лоялност към ръководството на библиотеката и провежданата от него политика, внимание при подбора на кадрите и умела работа с тях. Смята се, че сътрудниците не трябва да критикуват работата в библиотеката и действията на ръководството й извън сградата й.

Поощрява се конструктивната критика, изказана непосредствено пред собствения ръководител. Смята се, че ръководителят на библиотеката не бива да работи и като експерт в друга библиотека, както лекарят не трябва да преглежда болен, който се лекува при негов колега, без изключително сериозни основания за това.

 За пръв път подбор на такива професионално-нравствени норми се съдържа в публикувания през 1909 г. проект за нравствения кодекс, подготвен от група бостънски библиотекари. Той бил допълван и обсъждан от АБА, но не бил приет. През 1922 г. се предлага нов проект за кодекс, състоящ се от 30 члена. Обсъжда се през 1929 г. от специална комисия, която предлага свой проект, но и той не е приет. Етичният кодекс на библиотекаря се приема от комисията по нравствения кодекс на АБА през декември 1938 г., председателствана от Ф. Ладингтън. Неговата структура се състои от четири основни части, изразяващи отношението на персонала на библиотеката към нейното ръководство, към читателите, към сътрудниците и към своята работа. Подборът на ценностите е детайлизиран, но по принцип е същият, като в проекта на бостънските библиотекари. Взаимоотношенията между нравствените и професионалните ценности са представени много силно.

Промени в кодекса на АБА са правени през 1975 и 1981 г., а последните са приети на заседание на организацията от 28. 06. 1995 г. Кодексът е кратък и е напечатан на гърба на членските карти на членовете на АБА.

През 1984 г. финските библиотечни организации първи в Европа създават обединена работна група за подготовка на професионален кодекс. Към тях се присъединяват библиотечните организации на Дания, Норвегия, Швеция и Англия. В резултат на съвместно обсъждане е подготвен и приет единен вариант на професионален кодекс на библиотекаря. Активна работа се води по създаване и усъвършенстване на професионални кодекси в Полша, Чехия, Словакия, Македония, Германия и др. европейски страни. В Русия също се работи активно в тази насока. Разработеният проект на етичен кодекс на библиотекаря широко се обсъжда в руския професионален печат от 1997 г. Създадени са и са приети кодекси в редица азиатски и африкански страни.

Какво представлява професионалният кодекс на библиотекаря? Какво е неговото предназначение? Какви са основните му функции?

Професионалният кодекс на етиката регламентира отношенията с властта, с ползвателите, с колегите. Той отразява ценностите и нравствените идеали на професията. В него са изложени основните положения на библиотечната етика, предлагат се стандарти за поведение на хората от професията. В него са формулирани задълженията на библиотекаря към библиотеката, към читателите и обществото като цяло, уточнени са характера и целите на библиотечно-информационната дейност. Необходимостта от такъв кодекс се определя от отговорността и влиянието на библиотечния труд върху функциите на библиотеката. Той изгражда фундамента за последователно изпълнение на етичните норми на поведение на представителите на библиотечната професия и изпълнява функции на ръководство за правата и задълженията, стимулира повишаването на професионалното равнище. Като цяло той утвърждава хуманистичната мисия на библиотечната професия в целия свят. Професионалната етика на библиотекаря съществува главно заради по-доброто обслужване на посетителите на библиотеките.

Специалистите предявяват към съставителите на етични кодекси определени изисквания. Кодексът трябва да бъде: кратък, разбираем, последователен и логичен, да е приемлив в практиката, да обхваща всестранно всички аспекти на библиотечния труд, да носи положителни емоции и да поражда желание за изпълнение на клаузите му.

Общоприетите приоритети при съставянето на кодекса са: обществото и държавата, читателите, професията и колегите, организацията и собствената заинтересованост от труда.

В структурно отношение кодексът се състои от: 1. встъпление (преамбюл) 2. основна част, състояща се от етични предписания, 3. резюме или заключителна част.

Тъй като кодексът изразява цялата същност на професионалната идеология, встъплението в него играе съществена роля. В него се формулират същността на идеите на библиотечното обслужване, смисъла на професионалните задължения, функциите, целите и смисъла на професията. Синтезът на общоприетите норми и специфичните, присъщи само на определена професия, е обект на съдържанието на професионалния кодекс, който е един от основните документи - жалони за всяка професия. Затова сигурно не бе случайно, че в първия си работен ден Д. Буш подписа етичен кодекс за дейността на неговата администрация. Учреденият преди няколко дни в София (25-26.05.) “Балкански политически клуб през първия си работен ден прие и публикува своя етичен кодекс.

Ние като професионалисти досега не сме имали подобен документ, който в морално отношение достойно да защитава както нас самите, така и нашите читатели. Нека да си го създадем, съобразявайки се с нашите богати национални и просветителски традиции, и с чуждестранния опит. Първата стъпка бихме могли да направим и днес, като към Съюза се формира комисия за разработване на проект. Той трябва да отразява новата ни концепция, за новите цели, задачи, задължения и отговорности на професията ни като цяло.

Струва ми се, че и ние се нуждаем от професионален кодекс, който да прилагаме в работата си и който да говори за нас на обществото. Без такъв етичен кодекс, който да отразява нашата ценностна система и идеи, ние не можем да очакваме съществено подобряване на професионалния ни имидж и открояване на статуса ни в информационното общество, към което вървим.

 

обратно към Доклади