Ценни издания и колекции от фонда на централната библиотека на българската академия на науките в WEB-пространството
Ст.н.с.д-р Мария Аргирова-Герасимова
Н.с.инж. Кристина Върбанова-Денчева
Библиотеката на Българското книжовно дружество – днес Централна библиотека на Българската академия на науките, в продължение на повече от 130 години събира и съхранява ценни издания и сбирки от българската възрожденска книжнина и от чужди автори, посветили трудове на българската история, език, фолклор, етнография. Те постъпват като дарения от родолюбиви българи и славянски дружества или се закупуват с оскъдните средства на Дружеството. Тези издания са неоценими не само като историческо наследство, те са извор за научни изследвания и будят чувство на патриотична гордост за богатата духовност на българина. Във фондовете на Централната библиотека е обособена сбирка от български старопечатни книги и периодични издания. Тя наброява над 600 заглавия в над 900 екземпляри в хронолгични граници 1806-1878 г. Като самостоятелни колекции са организирани и подарените лични библиотеки на В. Д. Стоянов, М. Балабанов, Ст. Михайловски, Н. Михов, Н. Дилевски и други български учени и обществени дейци, в които откриваме ценни заглавия на български и чужди автори, преводни книги, албуми от XVI до края на-XIX век. Преобладаващата част от изданията са запазени в много добро физическо състояние и се предоставят на читателите – учени, изследователи, специалисти.
Старопечатният фонд съдържа няколко издания на първата българска печатна възрожденска книга на Софроний Врачански –“Кириакодромион сиреч Неделник поучение”/1806, 1856, 1865, 1868/; на неповторимата “История славяноболгарская” на Паисий Хилендарски, издадена от Христаки Павлович в Будим през 1844 г. под названието “Царственик или История болгарская”. Уникални са “Рибният буквар” на Петър Берон /Брашов, 1824/ - първата книга, предназначена за”широка употреба и обща полза”; “Буквар за децага на славено-болгарскиет народ”, издаден от Н. Ненович /Будим, 1826/; “Болгарска граматика”, съчинена от Неофит Рилски /Крагуевац, 1835/
Многобройни са учебниците и учебните помагала по история, аритметика, география, физика, химия дори психология и философия, които служат на българската просвета и учебно дело. Техни автори или преводачи са книжовници, учители, обществени дейци като например: “Аритметика или наука числителница” на Христаки Павлович /Белград, 1833/; “Математическа география”, преведена от руски на български език от Иван Богоров /Одеса, 1842/; “Общее землеописание вкратце за сичката земля” на Константин Фотинов /Смирна, 1843/; “Психология или душесловие за учение на децата” от Т. Х. Галаудет, преведена от гръцки език /Смирна, 1844/; “Малък учебен атлас в девет карти” на Христо Г. Данов /Пловдив, 1865/; “История блъгарска” на Гаврил Кръстевич /Цариград, 1869/; “Космография”, преведена от руски език от Димитър Енчев /Виена, 1873/ и т.н. Особено място заемат речниците и учебниците за изучаване на френски, италиански, гръцки, турски, румънски езици. Наред с учебната литература библиотеката притежава богослужебни и библейски книги на български език като например едно ранно издание на “Новий завет” – преведено от гръцки от Петър Сапунов /Букурещ, 1828/ или “Новий завет” – превод от Неофит Рилски /Смирна, 1840/ и др. п. Борбите на българския народ за църковна независимост също намират отражение в редица заглавия като ”Образ на Царский ферман за решението на българский въпрос”/Цариград, 1870/; “Окружно писмо на Вселенскиит патриарх и на Святийт собор към православното българско духовенство и народ” /Цариград, 1872/ и много други.
Особено място във фонда заемат научните съчинения. Те не са много на брой, но това не принизява значението им за историята и развитието на българската наука. Сред тях е оригиналният научен труд на първия български учен-енциклопедист д-р Петър Берон “Панеместемия” или “Всенаука” в 8 тома /Париж, 1861-1970/, а също и книгата на Марин Дринов “Поглед връх произхожданието на българский народ и началото на българската история” /Виена, 1869/.
Централната библиотека притежава първите издания на българската художествена литература и на нейните представители: Илия Блъсков, Васил Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни, Петко Р.Славейков, Константин Величков, Любен Каравелов и много други. Не може да не посочим и “Горский пътник” на Георги С. Раковски /Нови сад, 1857/. Запазени са преводни художествени произведения от руски, френски, немски, гръцки езици като “Басни Езопови” – превод от Йоан Еманоилович /Белград, 1852/; “Молиер.Скъперникът” – превод от френски на Марко Балабанов /Цариград, 1875/; “Пушкин, А. С. Капетанската дъщеря” – превод от руски на Михаил Греков /Букурещ, 1875/ и т.н.
Книжовното богатство на Централната библиотека на БАН има свое място в документалното наследство на България. То трябва да бъде широко оповестявано, а не да се разкрива само и единствено чрез каталозите. Така се роди идеята за експониране на ценните издания във WEB-пространството.
Стандартно решение е използване на Интернет технология "клиент-сървър", базирана на протокола HTTP. Клиентът е работна станция с инсталиран WEB-браузър. Сървърът е с дотатъчен изчислителен и дисков капацитет с инсталиран WEB-сървър, който от своя страна е свързан към сървъра с инсталираната база от данни.
Основните концептуални принципи при разработване на многофункционалния модул включват създаване на възможност за достъп до съхраняваната информация на различни равнища в зависимост от потребителя - ползовател, изследовател, администратор на базата, както и отделяне на подмножество от елементи от библиографското описание, които да се включат в online каталога. При възприемането на този принцип е вероятно да се избегнат редица проблеми, свързани с обслужването на интерфейса на търсенето, включително конструирането му, както и минимизиране на информационния шум при недостиг на информация при неговото формулиране. Въвеждането на търсене по допълнителни полета би осигурило получаване на по-удовлетворителни резултати и също би спомогнало за намаляване на информационния шум.
Интерактивното взаимодействие с проектираната база допълнително се обогатява с вписването в модела на дигитализирани данни за изданието и сканирани изображения както на самото издание, така и на интересни илюстрации и текстове от него.
При създаване на концептуалния модел на базата от данни бяха взети под внимание следните условия:
Интегриране в АБИС на ЦБ, което дава възможност за нейното динамично актуализиране и представяне на въведените данни в WEB-пространството;
Гъвкав алгоритъм на структуриране на базата, което създава предпоставки за усъвършенстване във времето;
Определяне на оптимално множество от елементи, осигуряващи резултатно търсене;
Приемане на формата за описание на старопечатни книги, използван за аналогични задачи от НБКМ .
Проектираният модел на базата може да се определи като релационен, разслоен на две равнища за достъп до търсената информация:
I равнище
|
Поле |
Предназначение |
Препратки |
II равнище
|
Подполета |
Елементи на библиографското описание на книгите |
Препратки |
При създаването на този тип релационна структура критериите за включването на дадено поле могат да се определят по следния начин:
Прогнозна актуалност на даденото поле от гледна точка на използваемост за ключово;
Визуализиране на съдържанието на полето в удобен за възприемане вид, съобразен с психофизиологичните особености на човека при работа с монитор;
Гъвкавост за актуализация и адаптация при подмяна и възприемане на друг формат за описание;
Импортиране на данни от полето в друг комуникативен формат (МАРС, ВGМАРС, UNIMARС и пр.)
Препратките представляват линкове към файлове с допълнителна информация за:
художествено оформяне (хартия, подвързия, шрифтове, надписи, илюстрации);
други характеристики на изданието (спомоществователи, преводачи, съставители, печатници, местоиздаване);
Файлове със сканирани изображения на:
Корици;
Заглавни страници;
Илюстрации;
Текстове от самата книга;
Преписки;
Анализът на колекцията с цел дигитализирането й и представянето в WEB сайта на ЦБ на БАН постави пред авторите проблемите за предварителното й систематизиране и структуриране. При генериране на дигитализирани електронни колекции (online бази от данни) се обсъждаха няколко подхода: хронологичен, исторически, тематичен, енциклопедичен, езиков. Изборът на първият подход не е случаен от гледна точка на исторически наложилия се скок в съдържателен аспект на съхраняваната колекция.
Конкретният дизайн на WEB страницата включва портфолио с основните елементи:
Сканирано изображение на "Рибния буквар".
Сканирани изображения на заглавни страници на книги от периода 1812 - 1850 г.
Сканирани изображения на заглавни страници от книги от периода 1850 - 1869 г. ("Горски пътник" на Г. С. Раковски)
Сканирани изображения на заглавни страници от книги от периода 1869 - 1878 г. (Първият Устав на БАН от 1869 г.)
В първоначалния проект на страницата беше възприет сферичния модел за представяне на основните елементи. Ръководните принципи бяха създаване на логична и улесняваща потребителя структура, с фиксиран център и разслояване на подредените изображения от по-обобщени обекти към по-конкретни. За осигуряване на безпроблемна навигация е предвидено извеждане на ивица с бутони, които съдържат основните елементи и връзките им към началната страница.
Централно място е отделено за "Рибния буквар", около който са подредени ветрилообразно останалите 3 сегмента със сканирани изображения по всеки елемент. Връзките между елементите и препратките се извеждат при следващото, по-дълбоко навлизане в самата база.
Предвижда се обратна връзка от потребителите на базата (Книга на посетителите). Проектираната форма е с попълнен E-mail адрес на разработчиците и мненията, критичните бележки могат да се изпратят веднага. По този начин не само би се подобрила атрактивността на страницата, но се подпомага развитието и усъвършенстването с най-ценните съвети и препоръки от потребителите.
Надяваме се с реализирането на този проект да бъде направена една крачка напред към дигитализацията на най-ценното от фонда на ЦБ на БАН, което ще представи в информационното пространство самобитния принос на родолюбивите българи в съкровищницата на човешкото познание и ще бъде нашия скромен дял в реализиране на новите функции на библиотеките.