Промяна в информационната политика на немските университетски библиотеки

в съответствие с променящите се потребителски нужди

 

Красимира Ангелова

Катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика”

СУ “Св. Климент Охридски "

 

Университетските библиотеки по цял свят функционират в динамично променяща се академична среда. Тази среда се променя от една страна под въздействието на съвременните достижения в областта на информацията и комуникациите, на социални и технологични фактори, поради засилващото се влияние на пазарните механизми, а от друга страна поради промените в самата наука.

Ще маркирам само част от промените в немските университети:

подчертано ориентиране на обучението и научно-изследователската дейност към практиката;

образование, ориентирано към иновация;

силна международна ориентация като неизбежна последица от нарастващата глобализация;

бурно развитие на т.нар. стратегически изследвания, провеждани за кратко време, но с дългосрочни цели и перспективи и т.н.

Ето с какви мерки библиотеките на немските университети се опитват да отговорят адекватно на тези новости:

УБ в Германия играят важна роля в осигуряването и на образователния , и на изследователския процес. Тази роля се изразява не само в осигуряване на just in time достъп и доставка на информация, но и в подпомагане при взимането на решения и разрешаване на проблеми;

- УБ се стремят офанзивно и креативно да предлагат и осигуряват нови продукти и услуги за потребители, играещи различни роли в академичната среда. Среда, характеризираща се с колаборация и хетерогенност на участниците в нея;

Преминаване от традиционното или наричано още конвенционално информационно осигуряване на науката към електронна доставка на документи и други онлайн-услуги;

Развитие на УБ като Медийни центрове на фона на изключителното значение на електронните медии;

Профилиране, рационализиране, подобряване качеството на обслужването;

Създаване на концепции и разработка на модули за дистанционно обучение или за базирано на мултимедията преподаване и др.

В контекста на динамиката в академичните условия често изглежда, че нуждата от промяна в УБ е предизвикана повече от новостите в ИКТ , отколкото от променящите се потребителски нужди, но за немските библиотеки това отдавна не е така.

Основните им цели са:

бърза и адекватна реакция на новите потребителски нужди като основен фактор за развитие и промяна;

предлагане на лесни за ползване ( user friendly) услуги, базирани на СИТ (като например отдалечен достъп до информации и услуги);

подпомагане на потребителите в новата академична среда.

Как се осъществяват тези цели:

За да получат по-детайлна картина на поведението и нуждите на потребителите по отношение на информацията, през последните години почти всички немски УБ провеждат задълбочени изследвания върху процеса на научната комуникация в ВУЗ. Чрез анкети, интервюта и др. методи се проучва мнението и оценката на основните потребителски групи – студенти, преподаватели, изследователи по отношение стандарти, фондове, обслужване, атмосфера и условия за работа в библиотеката, предлагани ИПУ, квалификация, компетентност и отзивчивост на библиотечния персонал и т.н.

Разбира се, такива проучвания се правят от десетилетия. Установено е обаче, че повечето от тях остават без последици. Новата философия и концепция при провеждането им днес е изключителното им обвързване с практически цели и разработването на конкретни стъпки или концепции за бъдещо развитие.

По отношение предлагането на нови услуги силен е стремежът на немските УБ към съхраняване на традициите, но и към непрекъснато осъвременяване на дейността им в кооперация с други информационни институции. В Германия тези библиотеки бяха пионерите, проправили пътя на т.нар. проектна конкуренция и на интегрирането на модерните ИКТ в библиотечните дейности.

Този път беше проправен с водещи проекти за дигитализация на библиотечните материали, за ретроконверсия, за създаване на електронни и дигитални библиотеки и т.н. :

със създаването на електронните записи, на електронните каталози и бази данни бе направена първата голяма стъпка в промяната на парадигмата, която преживяваме днес: доскоро хората идваха при информацията, в библиотеката, на лекции в Университетите. Промени се посоката – информацията и знанието се насочват към личността, към потребителя . Студентите и преподавателите от Университета Мюнстер бяха първите в Германия през 1996 г., които имаха възможност да получат достъп от всеки компютър в университета, у дома или на работното си място до изцяло ретроконвертираните каталожни записи от фонда на УБ.

Друг аспект на обогатяване на информационното осигуряване в науката е създаването на организирани тематични списъци на Интернет-източници. Целта е да се открият, оценят и организират в лесни за ползване списъци създадени по света разработки, проучвания, електронни документи, които от своя страна се интегрират в дигиталната библиотека на съответния университет. Това обаче е огромна работа, която в Германия се извършва координирано и кооперативно, на тематичен принцип.

При така изгражданите дигитални библиотеки потребителят не възприема електронните и печатните публикации като два различни, отделни свята. Търсещият информация в дигиталните библиотеки получава като резултат описания и на двата вида документи – на електронни публикакации, които веднага може да извика на екрана си с едно щракване на мишката, но и на печатна информация, и то със сведения за местонахождението й, за условията на поръчване и доставка на търсения документ – като електронно копие или в оригинал.

Чрез дигиталните библиотеки университетите и УБ получават един инструмент за предлагане на електронни услуги в онлайн-режим, за тяхното разпространение и получаването на доходи от доставката на тези услуги. И това се отнася не само до библиотечно-библиографските услуги и продукти, но и до мултимедийни обучителни модули, модули за дистанционно обучение и т.н. Ето защо дигиталната библиотека има много интересен стопански ефект за немските УБ, а и за университетите изобщо.

Дигиталните библиотеки в Германия търпят критиките на специалисти по отношение на софтуерни решения, по отношения на това, че не са достатъчно ориентирани към студентите и т.н. Но съществува разбирането за дигиталните библиотеки като за важно, стратегическо средство за информационно осигуряване на висшето образование и науката, затова критиката води до продуктивна кооперация на библиотекари, инженери, информационни специалисти, издатели, законодатели, юристи, чрез която се подобряват възможностите и се отговаря на предизвикателствата за добро информационно обслужване.

- В Германия се работи и върху т. нар. Subject Gateways – това е бъдещето при развитието на специализираните търсещи машини. Учените намират там търсената специализирана информация, но съществременно получават и достъп до печатния или електронен пълен текст, абстракт и т.н.

Интересен е и проектът за преподаване изцяло на базата на СИТ - cHL – Compuetergestuetzte Hochschullehre- съвместна разработка на Университетите Мюнстер, Зииген, Кьолн и Бохум, както и на Института за икономическа информатика в Мюнстер.

Голямо развитие търпят създадените мрежи на УБ – една от най-добрите е тази на УБ в Нордхайн-Вестфалия.

По проекти са изградени и:

HBZ – Hochschulbibliothekszentrum – Koeln – Център на ВУЗ-овските библиотеки – Кьолн;

Gemeinsame elektronische Zeitschriftenbibliothek – Niedersachsen (GEZ – N) Електронна библиотека на периодиката – Долна Саксония (www3.sub.uni-goettingen.de/ );

DIEper – немска база данни, в които се описват всички дигитализирани медии на УБ с богати възможности за търсене;

проекта SSGFI – Fachinformationen – Гьотинген , на базата на тематично подбрани метаданни – качествена сбирка от интернет-връзки, индексирани и класифицирани;

Системи за доставка на документи – Document delivery systems – Jason-Jade – System, SUBITO, DBI – LINK и др.

KVIK – Koelner Virtueller Institutsgesamtkatalog – Кьолнски виртуален своден каталог

Повечето УБ разработват собствени проекти, нар. “електронни дисертации” или DIGIDISS

- Важно е да се изтъкне, че УБ в Германия придават голямо значение на иновациите. Така например потребители на библиотеките с познания и опит в областта на СИТ се обединяват за съвместни разработки на системи от услуги, подпомагащи научната дейност. Един от успешните подобни проекти, е разработения от учени от Университета Падерборн продукт "Виртуален научен асистент ". Идеята на проекта е продуктът да интегрира разнородни информации в областта на естествените науки – справочна информация, библиографии, пълнотекстова , реферативна информация, мултимедийни продукти и др. с цел да улеснява работата на учените в тази област.

- Работи се и по проекти за подобряване сигурността на библиотечните мрежи и за инициирани от страна на потребителите дейности.

- Редицата проекти за споделени информационни ресурси на УБ в страната ( Verteilte Nationale Bibliothek fuer Wissenschaft und Technologie) или по региони се реализират на базата на разделение на труда. Всяка библиотека- участник се специализира в даден отрасъл от знанието. Целта на тези проекти е с общи усилия да се дигитализират всички ценни научни публикации. Създадените бази данни, съдържащи както чисти текстове, така и комбинации от текст, видео-, аудио- и графични записи, да бъдат предоставени за ползване чрез WWW. Това ще осигури високо ниво на комфорт за потребителите.

Трудно е при новото развитие да се гарантира съвършено качество на модерните услуги и продукти. Ето защо ръководствата на немските УБ изтъкват значението от наличието на добра конкуренция, от съществуването на множество по-малки проектни групи и библиотечни сдружения, работещи по сходни теми, в които по възможност работят различни видове институции, експерти по модерни информационни и комуникационни технологии и голям брой заинтересовани потребители. Този подход осигурява сравняване на опита и постигнатите резултати, а оттам и подобряване качеството на информационното обслужване в интерес на потребителите.

Ето и някои от акцентите в дейността на немските УБ за подпомагане на потребителите в новата академична среда:

Пред самите потребители стоят също така голям брой предизвикателства, които можем да характеризираме накратко с думите: информационна компетентност, информационна интелигентност – компетенции, нужни за преодоляване на проблема откриване и селекция на информацията. В тази връзка УБ непрекъснато предлагат множество обучителни курсове за потребителите си.

Предлагат нови услуги –

Все по-търсени от потребителите са съпътстващи източниците информации и коментари за типичните им характеристики, съдържание и качество. Очакванията на потребителите са за все по-добри посреднически услуги от страна на научните библиотеки (в т.ч. УБ), разработвани съвместно с изтъкнати учени, за предлагане на стойностни научни публикации, подбрани на базата на качествени критерии и добра цена.

Все по-търсени са и информационните продукти и услуги, достъпни по всяко време. Ето защо редица УБ преминават към удължено работно време, а някои дори и към 24-часова работа в услуга на своите потребители.

В Германия е узряло вече убеждението, че процесите на промяна в информационната политика на УБ не трябва да бъдат налагани отгоре надолу, че тези процеси могат да бъдат доведени до успешен край единствено чрез съвместната работа на библиотеки, научни организации, експерти от областта на СИТ и от новосъздаващия се медиен свят, както и на потребители и не на последно място и със съдействието на държавните органи.

Може би много от нас още дълго няма да искат да се разделят с идеята за традиционната университетска библиотека. Но ние всички трябва да се настроим към възприемане на новата визия на УБ като се запознаваме с постиженията на чуждестранните си колеги. Особено ако идваме от научните среди, особено ако сме млади учени, защото The Scientific Community (научната общност) на бъдещето все повече и повече ще се превръща във виртуална.

 

обратно към Доклади