ОТПРАВНА СИТУАЦИЯ

Динамичното развитие на модерните информационни технологии революционизира по целия свят всички сфери, свързани с творческото създаване на първични документални източници на информация, както и с произвеждането и разпространението на вторичните информационни ресурси. Понятия като Интернет, мултимедия, информационна магистрала са ключови и характерни за  целия информационен процес, през последните години те навлязоха и в практиката на библиотеките и издателствата. Преди това с тези процеси се занимаваха само информационните специалисти, компетентни в дадена научна облааст и с допъълнителни познания по събирането, индексирането, електронната обработка, търсенето и разпространението на научната информация, т.е. с цялата система по информационно осигуряване на научната комуникация.

  "Panta rhei" казват старите гърци и така всички техники и технологии, ползвани за развитие на научно-информационните процеси се ползват и в сферата на библиотечното и издателското дело. Всичко това предизвиква  промяна не само в библиотечната практика, но и нов подход към разработване на  модерни концепции на преподаване и обучение на информационна  компетентност, т.е. промяна и в теорията.

Според проф. Херберт  А. Симон - нобелов лауреат по стопанско-икономически науки и преподавател в Питсбургския университет "Карнеги Мелън", основният проблем на съвременната  трета провеждащата се днес революция / той смята, че първата е развитието на речта и мисленето у човека, втората е откриването на писмеността като разширение на паметта/ е бъдещето  на човешкия труд в един свят, в който всичко ще се прави и постига чрез компютъра. За проф. Симон науката  се развива като  компетентен опит за търсене на научна информация  и способността на учените и специалистите от задълбоченото и творческото й оползотворяване. Друг фактор за ускоряване на  нейното развитие за него е боравенето на човека с компютъра, т.е. приложението на естествената и изкуствената интелигентност в процеса на информационно търсене дефинира епохата на дигиталния свят.

В западноевропейската и американската  литература през последните години се води дискусия по темата "квалифицирани за новия век" и какви са изискванията за  образованието, допълнителната квалификация и обучението на библиотечните специалисти и ползвателите на научна информация. Масовото и динамичното разпростанение на мултимедията в науката, висшето образование, икономиката и административното управление изискват и проправят пътища за нови визии при обучението на всички съвременни  специалисти. В дискусията се поставят следните проблемни въпроси:

-         съдържание на образователните програми и обучението за придобиване на информационна компетентност в средата на Интернет

-         видовете специализации и дали тази компетентност да се получава през целия съзнателен живот на човека от училището до пенсионирането

-         отношението между информационната теория и практика

-         организацията на учебния процес за придобиване на информационната компетентност

-         финансирането на образованието и обучението

-         носителите /предложителите/ на тази информационна компетентност и ролята на библиотеките и университетите  в този процес

СИТУАЦИОННИЯ МОДЕЛ НА ИНФОРМАЦИОННА КОМПЕТЕНТНОСТ

Днес информационната компетентност е система за получаване и усвояване на знания и умения през целия съзнателен живот на човека за работа с електронни информационни системи /бази от данни/ в глобализираната среда на Интернет и в процеса на  оформяне на информационното общество.

В литературата се срещат и понятията библиотечна и медийна компетнтност. Библиотечната компетентност се ограничава с ползването на специфичните за една библиотека информационни средства, например с нейния електронен каталог. Медийната компетентност се характеризира с първичните свойства на информационната медия, например един филм. Глобалната мрежа Интернет и динамичното развитие на компютърните и телекомуника.ионните техники и технологии интегрират тези компетентности в единен комплекс.

В американската и английската библиотечно-информационна наука още през 80- те години са разработени  няколко ситуационни модела на информационна компетентност. Общ белег  на тези модели е ориентирането им към боравене и диалог с информационни бази от данни и изграждане на процеса на информационно търсене.

Моделът "ПРОЦЕСЪТ НА ИНФОРМАЦИОННО ТЪРСЕНЕ" е разработен  от Култау. Той разглежда индивидуалния процес на информационно търсене и електронна обработка на информацията като единен комплекс, в който трябва да се вземат под  внимание освен когнитивните /познавателните/ фактори, така и емоционалните. Той констатира, че в информационния процес има стадии на страх, несигурност и т.н. от страна на ползвателя и затова е необходима първоначална намеса при началното обучение и преподаване на информационна компетентност в организиран образователен модул от висококвалифицирани професионалисти.

Друг много известен ситуационен модел за формиране на информационна компетентност е т.н. "6-те ГОЛЕМИ УМЕНИЯ", разработен от Айзенберг и Берковитц, който пренебрегва емоционалните фактори при преподаване на тези знания и умения. Основната характерна черта на този модел е структуриране на модела на 6 етапа и изграждане на 6 успешни способности:

Първият етап е свързан с дефиниране на информационната задача и проучване на информационната потребност на ползвателя.

Вторият етап е посветен на изграждане на стратегиите на  информационно търсене и проучване на подходящите информационни източници за прилагането им.

Третият етап е установяване на информационните източници и осъществяване на достъп до информационни бази от данни, както и диалог с информационните ресурси.

Четвъртият етап довежда до ползването на информацията, както и способността за оценяване и подбора на релевантната информация.

Петият етап е подчинен на синтезирането на научната информация от страна на ползвателя и способността  за задълбоченото й оползотворяване.

Шестият етап отразява оценяването и способността на ползвателя да интегрира информацията в процеса на вземане на решения.

Американският модел "6-те ГОЛЕМИ УМЕНИЯ" за придобиване на информационна компетентност улеснява много практическото му осъществяване поради структуриране на информационния процес и употребата му в конкретни учебни модули и програми  в американските училища, висши учебни заведения и университети.

Не трябва да  се подценяват елементите, които се съдържат в модела на Култау /процеса на информационно търсене/, които се оосновават на значението на мотивацията и емоцията като психологически феномен .

Целта на реализиране на ситуационния модел на информационна компетентност е придобиване на индивидуални знания и  умения, както от ползвателите, така и от разпространителите на научна  информация, т.е. библиотечно-информационните  специалисти. В голяма степен информационната компетентност съдържа вече внедрени други познания, доколкото те са необходими за решаване на конкретен информационен проблем.

ФУНКЦИОНАЛНАТА ПРОМЯНА НА БИБЛИОТЕКИТЕ В ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕДА НА ИНТЕРНЕТ

Всички ползватели и библиотечно-информационни специалисти наблюдават  функционалните промени, които се извършват в библиотеките. Библиотеката като научен институт в старите ни представи на фондохранилище и архив мутира и се превръща в център за предоставяне на информационно обслужване и консултиране. Основната функция на библиотеката да набавя книги и други информационни материали и да ги предоставя след каталогизиране на местните си читатели и потребители, в огромна степен губи значение. Дигитализирането на медиите и световното разпространено свързване на компютрите в мрежи и Интернет намалява зависимостта на издирващия научна информация от локалните библиотеки. Информацията и знанията могат много по-бързо да се набавят от отдалечена библиотека, разположена в другия край на света, ако тя е представена в Мрежата и предлага качествени електронни услуги и документи. На този очертан фон библиотеките трябва да преосмислят силите и способностите си. За да оцелеят в глобализираната среда на Интернет библиотеките трябва да добавят в ежедневната си рутинна работа и нови задачи. В САЩ и Западна Европа библиотеките вече поемат функциите и на ОБУЧАВАЩИ ЦЕНТРОВЕ за работа с новите медии. Необхватните огромни потоци от информация и недостигът на висококвалифицирани информационни експерти затрудняват в значителна степен реализирането на тази нова функция за библиотеките. Изискванията и материалните разходи за изграждането на една такава "обучаваща библиотека" - "teaching library" са огромни, но си струват инвестициите и внедряването в практиката. Могат да се изброят следните изисквания към нея:

-         разработване на общ проект за обучение и квалифициране, както на ползвателите, така и на библиотечните специалисти

-         прилагане на информационно-дидактични методи на обучение, като например различни модули на информационна компетентност

-         осигуряване на финансови средства, необходими за помещения, информационна техника и друго техническо оборудване

-         квалифициране на библиотечния персонал за участие в процеса на преподаване на информационна компетнтност

-         съгласуване на учебните планове и програми с тези на училища и университети

-         по-натаъшно развитие на ситуационния модел на информационна компетентност  с нови методи и подходи

-         създаване на Интернет-базирани самообучаващи системи за работа с информационните медии в библиотеката

-     ползване на готови самообучаващи инструкции за работа с Интернет - информационни системи

Носители на обучаващата система за информационна компетентност  трябва да станат всички публични, научни и академични библиотеки в тясно кооперирано  партньорство с училища, колежи и университети, както и с изградените към тях информационно-изчислителни центрове.

Изграждането на ситуационния модел на информационна компетентност е от централно значение за по-нататъшното развитие на ОБУЧАВАЩАТА БИБЛИОТЕКА. При конкретното реализиране, респективно планиране на обучение в една библиотека трябва да се вземат под внимание институциалните условия и адресати, към които е насочено то. Не без значение е и методичното и прагматичното претворяване на този модел и съблюдаване на факторите, които са от огромно значение при осъществяването му:

-         модулите на преподаване и тяхното съдържание - обхват, ниво, комплексност

-         целите на обучението - анализ на отделните методи, план за протичане на обучението, учебните форми, ползваните медии, техники и информационни източници

-         диференциран подход на преподаване на информационна компетентност в зависимост от адресатите - възраст, вече придобити познания, вида на ресурсите и т.н.

Съвременната обучаваща библиотека не трябва да се ограничава само до разпространение на библиотечна и/или библиографска компетентност. Основната цел за обучение в библиотеките е те да се впишат професионално в ситуационния модел на разпространение на информационна компетентност и да следват динамичния процес на технологиите, които проправят нови пътища на квалифициране на специалистите.

обратно към Доклади