СБИР

??? ДИСКУСИИ ???

MARC - формат за машинночитаеми библиографски записи

Кой вариант -     UNIMARC 
или  MARC 21 - трябва да въведат българските библиотеки?

Имаме ли технически и финансови възможности да конвертираме записи от единия MARC в другия? 

    МНЕНИЯ ...

На среща между управителния съвет на СБИР и ръководството на НБКМ на 25 януари 2002 се взе решение за създаване на библиотечен консорциум по въвеждането на MARC в България, чиято цел е да обедини усилията на отделните библиотеки в този мащабен проект. Организатор на първата среща е НБКМ. 

Цялата ни библиотечна общност е изправена пред отговорно решение, което ще определи бъдещето на нашите библиотеки. 
Едва ли някой се съмнява, че не сме подготвени теоретически, практически и технологочно  по въпросите на MARC. Познаваме ли международната ситуация? Проучили ли  сме 30-годишния опит с MARC на водещите библиотеки в света, за да избегнем  излишни лутания? 

Уважаеми колеги, 
На тази страница ви предоставяме  възможност да участвате в дискусия по въпросите на MARC. Текстовете си изпращайте на Ани Попова на следния 
e-mail: anip@aubg.bg. БЛАГОДАРИМ ВИ!

Откривам дискусията със следния въпрос: 

UNIMARC, MARC 21 или  двата съвместно? 

Наскоро прочетох няколко доклада от конференцията на IFLA през 2001, 
които разкриват трудностите при обмена на данни между различните версии на MARC. Две години бяха нужни на OCLC, за да изработи конвертираща програма от MARC 21 към  UNIMARC и обратно и да осъществи първия успешен трансфер на чешки UNIMARC записи към  MARC 21 записи на OCLC. 
Библиотеките на БАН, Нов български университет и Техническия университет
вече започнаха с MARC 21, тъй като техните библиотечни интегрирани системи ALEPH 500 i Q-Series използват структурата на MARC 21.
Университетската библиотека също е на път да започне с MARC 21. Ако НБКМ предостави националната библиография в UNIMARC изход, ще бъде ли възможно конвертирането на записи между най-големите ни библиотеки? Как? 

Очакваме вашите мнения!
                                                      Ани Попова

Важно съобщение: 

Колегите-каталогизатори от БАН, Технически университет и Нов български университет  сформираха e-mail дискусионна група по каталогизиране в MARC 21 формат.Благодарение на възможността да общуват всички едновреммено в мрежата, те ежедневно обсъждат конкретни записи и колективно вземат решения.  Така постепенно изграждат
методология за използване на MARC 21. Положено е едно добро начало за 
за създаване на бази-данни, които ще обменят записи помежду си.
Всички колеги, които са  запознати със структурата на MARC 21 и се интересуват от конкретното
му приложение, могат да се присъединят, като изпратят съобщение до: bgmarc@cl.bas.bg

МНЕНИЯ ...

19.11. 02

Здравей Тони,

Горещо подкрепям идеята ти! Съществуването и използването на единен предметен рубрикатор е действително много удобно. Нещо повече - аз разглеждам този проблем в рамките на адаптирането и прилагането на формата MARC21 в българските библиотеки и в частност формата MARC 21 Format for Authority Data. Ето защо, считам че проблемът с унифицирането на използваните предметни рубрики е частен случай от предмета на дискусия на нашата дискусионна група, т.е. спокойно можем да използваме нашия mailing list за тази цел. Освен това, искам да осведомя, че планираме нашето (на ЦБ на БАН) web приложение на on-line catalog да е достъпно за всички, някъде от началото на март месец 2003г. и всички ще могат да виждат нашата Subject Authority Database, да търсят в нея и да я използват. Може и тя да е обект и основа на дискусия, защото е базирана на MARC 21 Format for Authority Data и има друга структура.

  С уважение и подкрепа:

 Събина Анева

18.11.02.

Скъпи колеги,

В следващите редове искам да споделя с вас своя протест по повод на едно изказване, а също и едно свое предложение, породени след участието ми на годишната среща на потребителите на Интегрираната библиотечно- информационна система E-Lib на Фирма СофтЛиб. Основната тема на срещата беше “Ретроконверсията на традиционните каталози на книгите”, като бяха разгледани и обсъдени възможностите за използване на базите данни на НБКМ “Български книги 1878- 1944, 1945- 1969, 1970- 1991”. В хода на дискусията за ретроконверсията на каталозите, изграждането на електронните каталози и свързаното с това предметизиране, г-жа Виолета Людсканова, ръководител на отдел “Обработка и организация на фондовете " в НБКМ, заяви, че ние (библиотекарите каталогизатори) не сме достатъчно компетентни и не можем да правим сами предметизиране.

Уважаема г-жо Людсканова ,

за мен, която се занимавам с предметизиране от 2 години това може и да е така, но за колегите, които се занимават 5, 10 и повече години с каталогизация и предметизират книгите в своите библиотеки, мисля, че вашите думи не са верни.
- При положение, че в учебните заведения в България, където се обучават библиотекари (Колежът по библиотечно дело и факултетите към СУ и ВТУ) не се преподава предметизиране

- при положение, че Националната библиотека в лицето на отдела, който вие ръководите, не провежда курсове по предметизиране за библиотекари (дори в програмите на ЦПОБ към СБИР, където има курсове за какво ли не, не се предлага нищо подобно)

- при положение, че въпреки горните факти, колегите каталогизатори все пак успяват със собствени усилия и опирайки се на своите знания и опит да предметизират за нуждите на своите библиотеки,

мисля, че вашето изказване е меко казано некоректно.

Според мен, проблемът, който стои сега пред нас е не дали колегите от различните библиотеки можем да предметизираме, защото така или иначе вече го правим, а как да обединим усилията си за да постигнем унифициране на използваните предметни рубрики. Защото и най- беглият преглед на съществуващите вече библиотечни електронни каталози в Интернет показва, че всяка библиотека използва най- разнообразни предметни рубрики и често за една и съща книга в различните каталози се срещат съвсем различни предметни рубрики. Сега, когато предметният рубрикатор на НБКМ е изцяло готов и вече е достъпен и в електронен вариант, е дошло времето да стъпим върху него като една основа и заедно с това да започнем дискусия за това как да го прилагаме в работата си. Според мен има нужда да се обсъди доколко предлаганите там предметни рубрики са актуални, доколко отговарят на спецификата на различните библиотеки и в крайна сметка дали е възможно да се постигне унифициране на използваните предметни рубрики.

Моето предложение е насочено както към колегите каталогизатори, така и към колегите справочкари, тъй като ефективността на тяхната работа при търсенето в електронните каталози до голяма степен зависи от качеството на предметните рубрики. Предлаганата от мен дискусия най- лесно може да се води чрез e-mail адресите на колегите или пък във форумите на страницата Библиотеките в България и страницата на СБИР. Дори може да се направи една обща e- mail дискусионна група, по подобие на тази, която създадохме с колегите от библиотеките на БАН и НБУ по проблемите на MARC формата. Надявам се, че ще дадете своето мнение по това предложение и в най- скоро време ще се намерят поне 2 или 3 колеги, с които да започнем, а след това вече ще е по- лесно да се присъединят и други.

С уважение

Антоанета Димитрова
e-mail: tonyd@tu-sofia.acad.bg
Библиотечно- информационен комплекс
Технически университет- София

Здравейте колеги, 
От няколко месеца започна усилено да се обсъжда проблемът за двата MARC формата, за предимствата и недостатъците им и за това кой да се приеме в България. Аз искам да споделя своите съображения по въпроса, като ви обърна внимание върху структурата на библиографския запис в двата формата. 
Вече година и половина имам възможността да работя с MARC 21, който е заложен в нашата библиотечна система Q Series. С UNIMARC не сам работила, но съм го виждала в библиотечни системи и съм преглеждала структурата на неговите полета. При сравняването на двата формата мога да кажа, че структурата на полетата в MARC 21 е по-добре организирана и е по-близка до полетата na библиографското описание по БДС 15419-82. 
Предлагам на Вашето внимание една сравнителна таблица между двата MARC формата по основните полета на библиографското описание. 
Надявам се и други колеги да изкажат своите съображения за предимствата и недостатъците на двата MARC формата.

С пожелания за приятна седмица:

Антоанета Димитрова
Технически университет
tonyd@vmei.acad.bg