| Изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите |
 |
 |
|
Изложение на принципите върху изключенията и ограниченията
на авторското право в библиотеките и архивите
от
Електронна информация за библиотеките (еIFL)
Международна федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA)
Съюз Авторско право в библиотеките (LIBRARY COPYRIGHT ALLIANCE)
Постоянна комисия по въпросите на авторското право и сродните му права към
Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) 18-а сесия. Женева, 25-29 май 2009 г.
Международната библиотечна общност е убедена, че има неотложна нужда от ново разбиране за ролята на изключенията и ограниченията на авторските права през 21 век и от съответни действия на страните членки на Световната организация за интелектуална собственост да въведат необходимите разпоредби в националните си законодателства, уреждащи проблемите на достъп до дигитална информация.
Съзнавайки спешната глобална нужда от увеличаване обхвата на изключенията и ограниченията към закона за авторското право в полза на библиотечните услуги и достъпа до информация във всички части на света;1
Признавайки ролята на библиотеките2 като репозиториуми на произведения, които съдържат акумулираното знание, културното наследство и колективната памет на нациите и народите;
Съзнавайки, че библиотеките имат обществена функция, често определена със закон, да подпомагат напредъка на знанието, жизнено необходимо за обучение, научни изследвания и в полза на обществените интереси;
Съзнавайки, че библиотеките днес трябва да изпълнят своя ангажимент към обществото в глобалната дигитална среда;
Съзнавайки дългогодишната роля на закона за авторското право в подкрепа на основни функции на библиотеките чрез разпоредби, позволяващи съхранение, заемане на материали от потребителите, междубиблиотечно заемане и копиране за нуждите на научните изследвания или за лични цели;
Подчертавайки, че изключенията и ограниченията включват в себе си дългогодишни обществени политики и принципи, които остават приложими независимо от формата на материалите;
Подчертавайки, че законите за авторското право в много страни подпомогнаха библиотечните дейности в света на печатното слово, но не са достатъчно актуализирани в международен мaщаб, за да позволяват адекватно използване на дигитална информация;
Подчертавайки, че частното лицензиране на информация често спъва законното използване на произведения, защитени от авторските права, и по този начин ограничава услугите в библиотеките и затруднява интелектуалните и творческите дейности;
Подчертавайки, че липсата на ефективни разпоредби за използването на дигитална информация и употребата на технологични мерки за защита ограничава онези функции на библиотеките, които законът за авторското право от дълго време възнамерява да поддържа;
Съзнавайки, че в резултат на това цели масиви от произведения са фактически изгубени, а учените не са в състояние да получат необходимата информация, за да завършат своите изследвания, както и че огромно количество от текущо създавана дигитална информация не се събира и опазва систематично и затова е обречена на изчезване;
Подчертавайки, че човечеството се изправя пред дигитално затъмнение в областта на историческата памет, хода на научните изследвания, развитието на знанието и културата, ако не се предприемат мерки за утвърждаване на изключенията и ограниченията на авторското право, които да регулират библиотечните дейности в световен мащаб;
Подчертавайки, че развиващите се страни и страните в преход не винаги извличат полза от гъвкави форми, включително изключенията и ограниченията на авторското право, налични в системата за интелектуална собственост;
Подчертавайки, че изработването на единен глобален подход към изключенията и ограниченията е едно от най-важните предизвикателства в дневния ред на международното авторско право днес;
Заявявайки, че това предизвикателство е заложено още в структурата на Бернската конвенция, която обезпечава ясно и категорично правата на носителите на авторски права, но не гарантира адекватно, че общественият интерес ще бъде обслужван чрез създаване на изключения от авторското право или налагане на ограничения върху него.
Заявявайки, че докато правата на носителите на авторски права в международното и местното законодателство са разработени в много общ план и се разрастват във времето с появата на новите технологии, то изключенията и ограниченията на авторското право, написани и тълкувани доста тясно, често до стриктни детайли, не могат да се приспособят към новите технологии и реалности;
Подчертавайки, че правата на носителите продължават да се разширяват и адаптират, докато изключенията и ограниченията остават фиксирани и има опасност да остареят и отпаднат от употреба при следващите промени на информационните технологии;
Подчертавайки, че във време на драматична и продължителна технологична промяна ролята на изключенията и ограниченията в авторското право стана неприемливо небалансирана;
Библиотечната общност заявява, че изключенията и ограниченията, поддържащи дългогодишната функция на закона за авторското право в обществото, трябва да се разглеждат като обществени права, балансиращи личните права за достъп до информация, които също са обект на авторскоправното законодателство. Те трябва да се приемат като съставна част от същинската функция на закона, като инструменти за подпомагане на иновациите, творчеството и икономическия растеж във всички части на света.
Постоянната комисия по авторско право и сродните му права (SCCR/сесия 18) към Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) продължава дискусиите върху изключенията и ограниченията, които произтекоха от предложенията, внесени в СОИС от правителството на Чили през 2004 (SCCR/сесия 12/3) и 2005 (SCCR/сесия 13/5) и от правителствата на Бразилия, Чили, Никарагуа и Уругвай през 2008 г. (SCCR/сесия 16/2). В предложението си от ноември 2005 г. Чили отново подчерта важността от приоритизиране на работата на Постоянната комисия, която трабва “да засили международното разбиране за нуждата от адекватни ограничения на авторското право, като се поучи от съществуващи модели и се придвижи към споразумение върху изключенията и ограниченията за целите на обществения интерес, които под формата на минимални стандарти трябва да бъдат предвидени във всички законодателства в полза на международната общност” (SCCR/Сесия 13/5).
Чили определи три направления на дейности, които да бъдат предприети от Постоянната комисия по авторско право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост:
1.Идентифициране на национални модели и практики в областта на изключенията и ограниченията на авторското право сред страните членки на Световната организация за интелектуална собственост.
2.Анализ на изключенията и ограниченията на авторското право, необходими за подпомагатне и поощряване на творчеството, иновациите и произтичащите от тях резултати.
3.Създаване на споразумение върху изключенията и ограниченията на авторското право за целите на обществения интерес, което да фиксира минимума изключения и ограничения, които да бъдат включени в националните законодателства в полза на гражданите, особено тези, засягащи достъпа за уязвими групи или социално приоритизирани сектори.
Ние приемаме най-новите проучвания на Постоянната комисия по авторско право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост относно изключенията и ограниченията на авторското право в дигитална среда за хора със зрителни увреждания, за библиотеки и архиви и за образователни дейности, илюстриращи национални модели и практики в областта на изключенията и ограничениата на авторското право. Надяваме се, че тези проучвания ще осигурят рамката за укрепване на международното разбиране за нуждата от адекватни изключения и ограничения и от възстановяване на баланса, нужен за поддържането на трайно и устойчиво информационно общество.
Ние настояваме СОИС да продължи да работи върху направленията, предложени от Чили.
Във връзка с второто направление – анализи – предлагаме да се проведе проучване, насочено към определяне на тези изключения и ограничения на авторското право за библиотеките, нужни за насърчаване на творчеството, иновациите и разпространение на резултатите, които произтичат от тях. Това проучване трябва да има за цел да достигне до съгласие върху основните изключения и ограничения на авторското право в полза на обществения интерес, които да се приемат като препоръчителен минимум за всички национални законодателства.
Ние умоляваме СОИС да разгледа конкретни предложения за инструменти, които да направляват администрирането на интелектуалната собственост и изрично да са насочени към разширяване на набора от налични изключения и ограничения на авторското право в световен мащаб и особено в развиващите се страни.
В страни, в чиито национални законодателства не съществуват разпоредби за изключения и ограничения на авторското право,3 ние умоляваме СОИС да подпомогне да ги разработят и това да стане в рамките на планираните тематични програми в Дневния ред на СОИС.
Ние каним страните членки на СОИС да предприемат действия за попълване на пропуски в разпоредбите за авторското право, засягащи библиотеките и архивите. Изпълнявайки тази задача, страните членки ще способстват за интелектуалния и творческия живот на своите нации в бъдещето.
Ние почтително молим страните членки да приемат следните принципи, от които да се ръководят при формулирането на изключенията и ограниченията на авторското право за библиотеките и архивите в техните национални закони за авторското право:
Опазване и съхранение
Седемдесет и две страни в момента имат разпоредби, позволяващи копиране за нуждите на съхранението. Шестдесет и седем страни позволяват на библиотеките си да репродуцират произведения с цел възстановяване или замяна и петдесет и три от тези изключения ясно разрешават на библиотеката да прави копия за депозиране в друга библиотека.4 Въпреки това, много от тези нормативни документи не са приложими към определени категории произведения, защитени от авторското право като аудиовизуалните материали и звукозаписите, и езикът им не е достатъчно ясен, за да бъде приложим към дигиталните материали. Библиотеките в повече от половината страни в света нямат законово оправдание за изпълнението на дейности, основни за тяхната мисия, а много по-голям брой страни нямат въобще законова сигурност при работа с дигитална информация.
Изключенията от авторското право с цел опазване и съхранение трябва да се прилагат еднакво към всички категории произведения с авторски права и към материали на всички видове носители и във всякакъв формат. На библиотеките трябва да бъде разрешено активно да опазват и съхраняват материали, застрашени от влошаване, увреждане или загуба.
Депозит
Системата за задължителния депозит изисква организациите и отделните автори, произвеждащи документи в многобойни екземпляри да депозират един или повече екземпляри в определения за тази цел национален институт/институции. Това е най-важният инструмент за гарантиране пълнотата на националните библиотечни колекции и за това, че публикуваното наследство на нацията се набавя и съхранява за всички времена. Законовата база в областта на задължителния депозит често изключва определени категории произведения и нетекстови формати като звукозаписи и аудиовизуални материали. В много страни нормативната база за задължителния депозит не е актуализирана и не включва електронните публикации. Поради деликатното естество на дигиталните произведения законовата база на задължителния депозит трябва да включва допълнителна клауза, позволяваща опазване и съхранение на произведенията, в какъвто и формат да са те, въпреки разпоредбите в законите за авторското право, които не разрешават това.
Междубиблиотечно заемане и доставяне на документи
Седемнадесет страни в момента имат специфични изключения относно доставянето на документи, а шест страни разрешават копирането за междубиблиотечно заемане, за да могат да снабдят с копие индивидуалния потребител.5 Някои национални законодателства признават и вземат предвид междубиблиотечното доставяне на документи в общите разпоредби за библиотеките, докато други нямат такива рапоредби.
Споделянето на материали е жизнено важно за напредъка на знанието, особено в развиващите се страни. Няма библиотека в дадена страна, която да притежава всяка книга, списание или публикувана творба. Обичайна практика за библиотеките е да си доставят една на друга материали с нетърговска цел, в отговор на потребителски заявки, за да осигурят възможно най-широк достъп до знанието и най-добро обслужване за своите потребители. Кооперираната система за споделяне на ресурси е известна като междубиблиотечно заемане – когато се разменят печатни материали, и като междубиблиотечно доставяне на документи – когато се разменят дигитални материали. Междубиблиотечното заемане и доставяне е основно средство за осигуряване на богатство и разнообразие на колекциите и за поддържане на добри библиотечни услуги, позволяващи споделяне на ресурси, като в същото време защитават законните интереси на носителите на авторски права.
Образование и обучение в класната стая
Напредъкът в образованието би бил невъзможен, ако преподавателите, инструкторите или обучаемите трябва да искат разрешение всеки път, когато имат нужда да репродуцират материали за подготовка на уроци, преподаване, учене, инструктажи или други обучителни дейности. Неприемливо е да съществува административна инфраструктура, която да да осигурява разрешение за копиране за всяка една образователна нужда.
Новите технологии позволяват създаване на надеждна и сигурна виртуална обучаваща среда и нови, вълнуващи начини на обучение, учене и взаимодействие. Изключенията трябва да бъдат в крак с развитието на технологиите по начин, който позволява на утрешните студенти да извличат същите ползи, каквито са имали колегите им от епохата на печатното слово. Образованието е ключът към икономическото и социалното развитие и това е признато в целия свят.
Репродуциране за целите на научните изследвания и за лични цели
Това е едно от най-широко приетите изключения и ограничения за правото на репродуциране в националните закони за авторско право. Нуждата на хора, които правят копия за различни некомерсиални цели във всекидневния живот, е идентифицирана от библиотекарите, които се натъкват на реалните потребности на отделни хора и организации, използващи защитените с авторски права материали за творчески, образователи и информационни цели. Би било крайно непрактично, ако трябва да се иска разрешение за всяко копие, още повече, че това би затруднило свободния поток на информация в обществото. Библиотеките трябва да могат да осигуряват на потребителите средства за репродуциране, независимо какъв е форматът на материалите.
Разпоредби за хора с увреждания
Отказът на достъп до информация за хора с увреждания е нарушение на човешките права. Всички хора имат право да четат и учат и опитът от тези дейности обогатява човешкия живот. Нуждите на хората с увреждания в развиващите се общества изискват специално внимание от страна на международната общност. Трансграничният трансфер в момента води до законова несигурност, която затруднява използването на новите технологии и услуги, подобряващи живота на хората с увреждания. Нужни са действия за разширяване на нормативната база за библиотеките в полза на хората с увреждания, като се създадат условия за ползване на информация от хора с увреждания чрез различни носители на информация и независмо от държавните граници.
Общи изключения за свободно използване, приложими към библиотеките
Общи изключения като честна употреба и честно отношение трябва да се добавят към библиотечните дейности като допълнение към други специфични библиотечни правила за изключения. В някои страни общите изключения за свободно използване са сведени до цели, като: изследвания, рецензиране, художествена критика, новинарски репортажи, пародия или сатира, протоколи от съдебни заседания. В други страни, най-вече в САЩ, е прието, че честната употреба се разпростира до определени библиотечни дейности. Специфичните правила за изключения в библиотеките и архивите не бива да се схващат като последен и завършен лимит на разрешени дейности в тези институции и извън тях. Честната употреба и честното отношение трябва да служат на една по-далечна цел – да се разреши на библиотеките да приспособяват услугите си към нововъзникващите нужди на потребителите, и то далеч преди да се налага необходимостта от добавяне на нови правила за изключения.
Осиротели произведения
Много честни и добросъвестни потребители на защитени произведения не са в състояние да определят или локализират носителя на авторски права, когато искат да използват даден труд. За библиотеките и други притежатели на културно наследство невъзможността да се определи или локализира носителят на правата често води до пропуски в достъпа до важни местни и уникални колекции. Опасявайки се от търсене на отговорност, библиотеките се въздържат да използват тези “осиротели” произведения дори когато това е с идеална цел, каквато е опазването и съхранението.
Намирането на механизъм, който да намали риска от съдебна отговорност за библиотеките относно осиротелите произведения, ще помогне да се разшири достъпът до милиони произведения. Ограничението на авторските права по отношение на осиротелите произведения би способствало за тяхното опазване и съхранение, както и за експонирането им, което иначе би било пренебрегнато.
Времетраене на закрилата на авторското право
Международният стандарт за времетраенето на закрилата на литературно произведение е животът на автора и 50 години след неговата смърт, както е определено в Бернската конвенция и в Споразумението върху търговските аспекти на правата върху интелектуална собственост. В много страни срокът е увеличен до 70 години след смъртта на автора. Това удължаване означава, че информацията остава частна собственост за по-голям период в полза на носителите на правата и в ущърб на библиотеките, образованието и отделните хора. Времетраенето на авторските права не трябва да се удължава повече в националните закони за закрила на авторско право. Произведенията, които са обществено достояние, са жизнена сила, която създава нови възможности за творчество, изследвания и знания.
Технологични мерки за защита, които спъват законното използване на произведения под закрила
Договорът за авторско право на СОИС разрешава изключения, но малко страни са въвели изключения от правните си разпоредби, забраняващи заобикалянето, за да обслужват по-добре потребителите в библиотеките. Изключенията и ограниченията са правни принципи с нюанси и усложнения, които отразяват национални политики в публичния сектор.
Използването на технологични мерки за защита свежда информационната политика до нули и единици, офлайн или онлайн, и с едно натискане на копчето отменя важни национални политики, замислени да бъдат в полза на обществото. Още повече, че много от нормативните разпоредби против заобикалянето бяха силно разкритикувани като неработещи. СОИС трябва да подкрепи едно проучване на изцяло нов подход към тези въпроси и да открие иновативни средства, отговарящи на целите на закона.
Лицензионни договори и законни изключения
По-голямата част от дигиталните продукти, набавяни в библиотеки, са съпроводени от лицензи, които отхвърлят законните изключения и ограничения, подпомагащи библиотечните дейности. Така частният закон за договорите не зачита публичния закон за авторското право. Следователно, лицензионните условия, които спъват изключенията от авторското право, не трябва да бъдат валидни за библиотеките. Освен на лицензи за индивидуални произведения сме свидетели на появата на много общи лицензионни споразумения, които обхващат широк спектър от материали и поставят строги ограничения. Този род споразумения имат потенциала да предефинират правилата на авторското право за голям дял от интелектуалното наследство на дадена страна. Лицензионните споразумения не трябва да преначертават правилата за закрила на авторските права.
Ограничение върху отговорността
Библиотеките са важни посредници в насърчаването на публичния достъп до информационни ресурси. Библиотеките и техният персонал се стремят да се придържат към закона и уважават легитимните интереси на носителите на авторски права. В изпълнение на своите задължения към обществото библиотеките в целия свят ежедневно управляват огромно количество информация, като неизбежно се сблъскват с въпроси на интерпретацията и прилагането на закона за авторското право. Библиотекарите, които по принцип не са професионално обучени в областта на правото, обикновено се нуждаят от отговори на собствените си въпроси, без да се обръщат за съвет към специализирани юридически услуги. Страните членки трябва да предложат закрила под формата на ограничена отговорност за библиотеките и техния персонал, който действа честно и добросъвестно при прилагане на закона за авторкото право. Действайки честно и добросъвестно, библиотеката предприема стъпки към разбиране и прилагане на закона по начин, който уважава интересите на всички страни.
-------------------------------------------------------------
1 Бихме искали да изразим благодарност на Kenneth Crews за първия подробен преглед на нормативната база в областта на авторското право на страните членки на СОИС, засягаща библиотеките и архивите. Неговото Изследване върху изключенията и ограниченията на авторското право за библиотеките и архивите (2008), поръчано отСОИС, поставя фундамента за по-нататъшни анализи и подчертава нуждата от разширяване обхвата на изключенията и ограниченията на авторското право за библиотеките и архивите в целия свят. Изследването е достъпно на адрес:
http://www.wipo.int/edocs/mdocs/copyright/en/sccr_17/sccr_17_2.pdf 2 В този документ терминът “библиотека” за краткост означава едновременно библиотеки и архиви. Изложението на принципите върху изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите може да бъде изтеглено от тук. |
