На 4 и 5 юни 2026 г. се проведе 36-та Национална конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) под надслов „Библиотеките в епоха на глобални промени – източник на знание, достоверност и цифрова информация“. Форумът събра 126 библиотечни и информационни специалисти и представители на академичната общност.
Конференцията беше открита от доц. д-р Калина Иванова, председател на ББИА, която подчерта значимостта на библиотеките като институции, които гарантират достъпа до достоверна информация, знания и културно наследство в условията на динамични обществени и технологични промени. Тя прочете и поздравителен адрес от президента на Република България г-жа Илияна Йотова, в чието лице библиотечната общност има последователен привърженик и застъпник на каузата за равен достъп до знание, образование и култура.
Приветствия към участниците отправиха проф. д. ик. н. Соня Милева-Божанова – заместник-ректор по кариерно развитие, алумни, връзки с работодателите и бизнеса, председател на Библиотечния съвет и ресорен заместник-ректор на Университетската библиотека на Софийски университет „Св. КлиментОхридски“, проф. д. пс. н. Соня Карабельова – декан на Философския факултет на Софийския университет, както и доц. д-р Милена Миланова – заместник-декан, отговарящ за публикационната и библиотечната дейност, индексирането и реферирането на научни издания и дигиталната трансформация във Философския факултет и доц. д-р Елица Лозанова-Белчева, ръководител на катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, член на Управителния съвет на ББИА и член на Организационния комитет на конференцията.
Пленарният доклад на конференцията беше изнесен от доц. д-р Биляна Яврукова, директор на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. В изложението си на тема „Ролята на Университетска библиотека „Св. КлиментОхридски“ в осигуряване на отворения достъп до научна и учебна литература“ тя представи ключовата роля на академичните библиотеки в подкрепа на отворената наука, развитието на дигиталните ресурси и осигуряването на свободен достъп до научно знание. Беше акцентирано върху необходимостта от адаптиране към новите информационни потребности на учените, повишаването на видимостта на научните публикации и интеграцията на библиотечните системи в национални и европейски научни инфраструктури.
В рамките на конференцията бяха представени общо 26 доклада, разглеждащи широк кръг от теми, свързани с трансформацията на библиотеките в дигиталната епоха. Сред водещите акценти бяха отвореният достъп до научна информация, управлението на дигитално съдържание чрез единни точки за достъп, развитието на платформата OJS за електронни научни издания, приложението на изкуствения интелект в библиотечната практика и достъпът до книжовно-документалното наследство чрез архивни и дигитални колекции.
Научната програма на конференцията беше структурирана в четири тематични панела, които отразиха ключовите тенденции в развитието на библиотечния и информационния сектор.
Панел I „Технологични трансформации в библиотечното обслужване и достъпа до информация“, модериран от доц. д-р Калина Иванова, постави фокус върху дигиталната трансформация на библиотеките, развитието на отворения достъп до научна информация, управлението на дигитално съдържание, съвременните информационни платформи и приложението на изкуствения интелект в библиотечната практика. В панела се включиха докладчици от: Софийски университет "Св. Климент Охридски", Селскостопанска академия, Нов български университет, Народна библиотека "Иван Вазов" - гр. Пловдив.
Панел II „Международни насоки и стандарти в съвременната библиотечна практика“, модериран от Силвия Найденова, представи добри практики, международни политики и стандарти, свързани с развитието на библиотечните услуги, управлението на научната информация и адаптирането на библиотеките към глобалните процеси в сферата на образованието и науката. В панела участваха докладчици от: Софийски университет "Св. Климент Охридски", Университет по библиотекознание и информационни технологии УниБИТ.
Панел III „Библиотеките като пространства за знание, образование и иновативни услуги“, с модератор Силвия Павлова, акцентира върху ролята на библиотеките като активни центрове за обучение, културни дейности, медийна и информационна грамотност, социално включване и иновации в обслужването на потребителите. Докладчици от регионални, читалищни и училищни библиотеки представиха добри практики и иновативни услуги, насочени към различни групи потребители. Споделен беше опит от участия в международни програми и проекти, обучения по медийна и информационна грамотност, както и инициативи за съхраняване и популяризиране на местното културно наследство. С доклади и презентации участваха: Национална библиотека "Св св. Кирил и Методий", РБ Варна, РБ Велико Търново, РБ Враца, РБ Силистра, Училищна библиотека при 36 СУ- София.
Панел IV „Достъп до книжовно-документално наследство: архиви и дигитални колекции“, модериран от доц. д-р Васил Загоров, беше посветен на опазването, дигитализацията и популяризирането на книжовното и документалното наследство, развитието на дигитални колекции и осигуряването на по-широк достъп до културно-исторически ресурси.В програмата беше представен и проектът „Наука4U“ – форум за гражданска наука за издирване, проучване и популяризиране на българското книжовно-документално наследство в Османската империя. Инициативата демонстрира потенциала на сътрудничеството между учени, библиотеки и граждани за разширяване на достъпа до културно-исторически ресурси и за съхраняването на националната памет. Участници в панела бяха: УниБИТ, Централна библиотека на БАН, Национална библиотека "Св св. Кирил и Методий", Научен архив на БАН, Библиотека при НЧ "Светлина-1941" - с. Преславци, Библиотека на гр. Струмица, Република Македония.
В рамките на конференцията бяха проведени паралелно три специализирани уъркшопа:
Международният семинар „International and Local Perspectives on Copyright Law for Academics“ предостави задълбочен поглед върху съвременните аспекти на авторското право в академичната среда. Водещи бяха Сара Р. Бенсън – библиотекар по авторско право и ръководител на делегацията на ИФЛА към Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), и адв. Ана Лазарова, преподавател по право на интелектуалната собственост и IT право в Софийския университет.
Вторият уъркшоп – „Програма 2030 за устойчиво развитие: Цифрово приобщаване и ролята на библиотеките за постигане на Целите за устойчиво развитие“, организиран по проекта TELL (Trans-EuropeanLearningLibraries), беше воден от Спаска Тарандова, изп.директор на Фондация „Глобални библиотеки България” и доц. д-р Анета Дончева и насочи вниманието към ролята на библиотеките за цифровото включване и устойчивото развитие на местните общности.
Специално за училищните библиотекари беше организиран практическият уъркшоп „БиблиоВайб – енергия за четене, идеи и творчество“, воден от Лили Спасова, Пролет Цветанова и Рени Велкова, който представи иновативни подходи за насърчаване на четенето и творческите дейности сред учениците.
Съществен интерес предизвика и постерната сесия, в която бяха представени проекти и изследвания от различни институции. Сред тях бяха УниБИТ, които представиха форума за гражданска наука „Наука4U“, насочен към издирване на българското книжовно-документално наследство в Османската империя (1878–1923) и проектът за проследяване на книжните реклами в българската периодика от същия период; представянето на Университетската библиотека на ЮЗУ „Неофит Рилски“ като информационен, научноизследователски и образователен център; изследването върху сбирката от ръкописи и старопечатни книги на проф. Кирил Мирчев в Централната библиотека на БАН, както и представянето на опита от международна BIP програма в Хановер, посветена на изкуствения интелект, международната мобилност и новите компетентности в библиотечно-информационната сфера, представена от Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“, СУ „Св. Кл. Охридски“.
В конференцията участваха и водещи компании в областта на научната информация и библиотечните технологии – Coherent Digital, EBSCO, Clarivate и Либрис, които представиха свои продукти, услуги и решения чрез фирмени презентации и изложбени щандове.
Съпътстващатакултурна програма на 5 юни предостави възможност на участниците да посетят Лабораторията по дигитализация на документално наследство и Лабораторията за консервация и реставрация на книжовнипаметници към Централнатауниверситетска библиотека на Софийския университет, както и университетските музеи. Участниците разгледаха и гостуващата изложба на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив „Непознатата история на Априлското въстание“, експонирана в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
36-та Национална конференция на ББИА за пореден път се утвърди като значим професионален форум за обмен на идеи, добри практики и стратегически визии за развитието на библиотеките. Проведените дискусии показаха, че съвременните библиотеки са не само пазители на знанието и културното наследство, но и активни участници в изграждането на информирано, образовано и дигитално подготвено общество.