СЪЮЗ
НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ РАБОТНИЦИ
ЗА
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ ЗА
РЕШАВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА
БИБЛИОТЕКИТЕ В БЪЛГАРИЯ
До
1989 г. в страната действаше изградена Единна библиотечна система, основана
на йерархически принцип, в която функционираха 9
347 библиотеки. В рамките на тази система бяха решени основните въпроси за дейността
на библиотеките:
техния статут и начина им на финансиране.
В
периода на преход към пазарна икономика и
икономическа криза в държавата, ситуацията
коренно се промени. Основните характерни
особености и проблеми в развитието на
библиотеките след 1990 г. са следните:
І.
Състояние на библиотечната мрежа в
България
Разпадане
на Единната библиотечна система,
стихийност при вземането на управленски решения за бъдещето на много от библиотеките,
особено на читалищните, училищните и специалните, както и за съкращаването на
библиотечния персонал. За периода 1989-2000 г. броят на библиотеките (по данни
от държавната статистика) е намалял с 2400. Най-драстично се закриват читалищни
и училищни библиотеки. Съдбата на закритите библиотеки е неизвестна, няма контрол
върху ликвидирането им и по този начин се разпилява национално богатство и се
лишават гражданите, особено децата от правото да ползват културни, образователни
и информационни услуги. Също по данни на държавната статистика, от регистрираните
през 2000 г. 6942 библиотеки, 1741 или 25% са без дейност. От тях 757 са читалищни
и 638 - училищни. В тези библиотеки е съкратен щатният персонал и те съществуват
фиктивно, без да извършват библиотечно обслужване. Най-сериозният проблем в
тази ситуация е не редуцирането на броя на библиотеките, а липсата на национална стратегия
за териториалното библиотечно обслужване и библиотечното обслужване на научно-изследователската
дейност и образованието.
Разрушиха
се съществуващите връзки на координация и
коопериране между библиотеките. Закрит
беше Научно-методичният център към
Народната библиотека, който извършваше
методична, експертно-консултантска дейност
и изработваше голяма част от нормативните
документи за библиотеките. От 2002 г. не се
събира дори държавна статистика в пълен
обем за библиотеките, в резултат на решение
на ръководството на Централния
статистически институт и
незаинтересоваността на МК.
Липсата
на стратегия, както и програма за развитието
на библиотеките - самостоятелна или като
част от националната информационна и
културна стратегия, свидетелства за
абдикиране на държавата от задължението й
да осигурява пълноценно библиотечно-информационно
обслужване на своите граждани. За съжаление
трябва да отбележим, че приетата преди
няколко години Национална информационна
стратегия не отделя нужното място на
библиотеките като информационни
институции. В нея те фигурират частично,
като се споменава, че създават и
разпространяват бази от данни. Новите
технологии активно навлизат в библиотеките,
но това става хаотично, без координация и
национални приоритети.
На фона на деструктивните
процеси в развитието на библиотеките у нас,
в директивните и програмни документи на
Европейската комисия и Съвета на Европа се
отделя съществено място на ролята на
библиотеките в демократичното общество.
В Плана за изграждане на “икономика,
основана на знания”,
Плана “Електронна Европа”, в
програмите за опазване и достъп до
културното наследство библиотеките се
разглеждат като:
-
Образователни, културни и социални
институции, играещи ключова роля в
осигуряването на свободен и безплатен
достъп до информация на социално слабите
слоеве на обществото, лицата с физически и
умствени увреждания, децата, лицата лишени
от свобода, възрастните хора и др.;
-
Основни пунктове за Интернет-достъп и за
обучение на възрастното население за
ползване на Интернет;
- Съвременни
информационни институции, предоставящи
информационни услуги, базирани на Интернет
и на изградени интегрирани библиотечно-информационни
системи във всяка библиотека. На базата на
информационните технологии, библиотеките
осигуряват информация без пространствени и
езикови ограничения. Библиотеките са
неотменна част от системата на
образованието и научно-изследователската
дейност;
- Културни
институции, които носят отговорността за опазване на съхраняваното в колекциите
им културно наследство (ръкописи, архивни документи и др.), неговото пропагандиране
чрез дигитализация
и предоставяне в Интернет.
Следвайки тези насоки, в редица страни са приети национални
стратегии за развитието на библиотечните
мрежи като елемент на информационното общество или като част от културната стратегия
на страните (Великобритания, Финландия, Ирландия, Хърватска, Чехия, Словакия,
Полша, Румъния и др.).
2. Нормативна база
Налице
е изоставане в промените на нормативната
уредба за
библиотеките от темпа на реформиране на
законодателната система в държавата.
Това е една от най-съществените причини за
кризата в развитието им. Липсва конкретна
система от нормативни документи за
библиотечната област.
Приетите
през последните години няколко нормативни
документа, касаещи и библиотеките, имат
твърде общ и пожелателен характер или
страдат от редица несъвършенства. Например:
Законът
за закрила на културата
третира статута единствено на
държавните, общинските и регионални
културни институти. Все още няма правилник
към него, редица положения не се спазват.
Законът
за народните читалища
при всичките му изменения и допълнения не защити статута на читалищната библиотека
и не гарантира нейната финансова издръжка. Като се има пред вид, че читалищната
библиотека е основната общодостъпна библиотека в населеното място (в много случаи
единствена) и е гръбнакът на териториалното библиотечно обслужване, нейната
съдба не може да бъде оставена на волята на читалищното настоятелство. Статутът,
функциите и задачите й трябва да бъдат във фокуса на държавната културна политика.
Упадъкът на голяма част от читалищните библиотеки през последните години се
дължи именно на липсата
на законова защита.
Законът
за задължителното депозиране
регламентира депозирането на печатни и
други издания и документи в библиотеки и
други културни институции. Този закон
гарантира поддържането на Архива на
българската книжнина и попълването на
фондовете на 11 библиотеки с екземпляр от
българската издателска продукция.
ПМС
№153 от 28.07.2000 г. за преобразуване на културни институти в
регионални библиотеки и музеи определи
11 от 27-те бивши окръжни библиотеки за регионални. Техният избор се извърши
по неясни критерии, без съобразяване с Националния план за регионално развитие
за периода 2000-2006 г., без идея за нов модел на териториалната библиотечна
система. В резултат се оказа, че някои от регионалните библиотеки функционират
само в рамките на областта (Бургас), други нямат кадровия и материален потенциал
да изпълняват възложените им функции (Видин, Сливен), при трети се разкъсаха
традиционно създадени през десетилетията връзки на коопериране и координация.
В момента съществува неяснота за начина на разходване на средствата за регионални
функции, отделяни от МК, съществува напрежение в отношенията между регионалните
библиотеки и тези в областните центрове. В повечето случаи средствата за регионални
функции се разходват за техника и комплектуване на фондовете на регионалната
библиотека. Не е въведен конкурсният и проектен принцип за финансиране на кооперирани
проекти, касаещи системата от библиотеки в регионите.
Още преди
приемането на това постановление, СБИР
изказа своето становище, както и
становището на директорите на бившите
окръжни библиотеки, но то не бе взето
предвид от Министерството на културата.
Закон
за счетоводството
– доведе до сериозни финансово-правни
проблеми във функционирането на
библиотеките, тъй като не са направени
необходимите стъпки за хармонизация на
закона със спецификата на библиотеките.
В повечето европейски страни проблемът за нормативната уредба
за библиотеките е решен с приемането на специален закон и система от подзаконови
документи.
Така е във всички страни-членки на ЕС, както и в Полша, Унгария, Чехия, Словакия,
Словения, Румъния, Русия, Литва (страна с валутен борд), Латвия, Естония. Като
резултат от коренните промени в мисията и технологиите на съвременната библиотека,
библиотечните закони в тези страни са приети през последните няколко години
и са хармонизирани с европейските директиви и стандарти.
3.
Изпълнителната власт и библиотеките
Принизено
е отношението на изпълнителната власт към библиотеките.
В момента на МК са възложени организационни, методически и координационни функции.
МК не отстоява интересите на библиотеките в съответните координационни комисии
към МС и в министерствата, имащи отношение към библиотеките, като Министерството
на образованието (отговорно за библиотечно-информационното осигуряване на образованието);
Министерството на регионалното развитие (отговорно за стратегията за регионално
развитие); Министерство на транспорта и съобщенията (отговорно за изпълнението
на Националната информационна стратегия и Програмата към нея).
В
плачевно състояние е сградният фонд и
материалната база на повечето библиотеки.
Реституцията прогони много от тях в
неподходящи сгради. Рушат се започнатите
строежи на библиотеките в Пазарджик, Плевен,
а незавършената сграда на бургаската
библиотека дори бе продадена. Повече от 10 г.
в България не е построена нова библиотечна
сграда.
Драстично
се влошава финансирането на различните
видове библиотеки, като резултат от липсата
на нормативна база. В доклада “Милениум
2000” на европейската програма за
библиотечна икономика
LIBECON,
българските библиотеки са на последно
място по финансови показатели от 29 страни в
Европа. Паралелно с редуцирането на броя на
библиотеките, набавяните нови книги и други
материали сега е намаляло два пъти в
сравнение с 1994 и пет пъти в сравнение с 1989 г.
За читалищните библиотеки спадът е
съответно 5 и 10 пъти. Същевременно
законодателството не насърчава
алтернативните източници за финансиране,
като например таксите и платените услуги.
Приходите от тях не остават за библиотеките,
а в повечето случаи отиват в държавния
бюджет. Няма
данъчни облекчения за дарителите. В разрез
със съвременните тенденции за
децентрализация в културните дейности и
тяхното финансиране е Решение 612 на
Министерски съвет от 12.09.2002 г. за разделение
на дейностите, финансирани чрез общинските
бюджети, на държавни и общински. То определя
библиотеките, финансирани досега от
общините, като държавни дейности и през 2003 г.
те се финансират от държавния бюджет.
4. Професионалната
общност и развитието на библиотеките
Въпреки
изброените проблеми, налице са и положителни тенденции в
развитието на библиотеките. Те се дължат
най-вече на силната мотивация и активността
на ръководителите на някои библиотеки и
екипите им, както и на професионалната ни
организация. Разработват се проекти и
програми, с които се търси финансиране от
неправителствени организации,
международни програми и др. Реализацията им
доведе до:
-
Подобряване на библиотечното и
информационното обслужване
чрез
внедряването на съвременните
информационни технологии и осигуряването
на Интернет за читателите;
-
Обогатяване на библиотечните колекции с
нова българска и чужда литература. Принос в
това имат Национален фонд “Култура”и
Центъра за книгата към МК, които обявиха
конкурси и финансираха покупката на книги
за библиотеките;
-
Подобряване на библиотечното обслужване на
специални категории читатели, като
инвалиди, деца, малцинствени групи и др.;
-
Разви се и се усъвършенства системата за
образование и квалификация на българските
библиотекари. По проект на СБИР, финансиран
от Фондация “Отворено общество”, се
създаде Център за продължаващо образование
на библиотекари, в който ежегодно обновяват
уменията си над 300 библиотекари от цялата
страна;
-
СБИР бе инициатор на няколко национални
проекта, които имаха за цел да провокират
вниманието на изпълнителната власт към
библиотеките. Това са: Национална програма
за опазване на библиотечните фондове,
проект за Национална автоматизирана
библиотечно-информационна система, “Шанс
за българските библиотеки за 21 век”, “Съвременно
законодателство за българските библиотеки”.
Някои от тези проекти получиха подкрепа от
неправителствени организации, посолства и
др. Нито един от тях не заинтересува
Министерството на културата и не получи
дори идейната му подкрепа;
-
СБИР и отделни библиотеки активно работят
по редица европейски проекти, като PUBLICA, PULMAN,
CULTIVATE, CALIMERA,
развиват
сътрудничество с международните
библиотечни организации и Американската
библиотечна асоциация. През м.ноември 2003
година стартира мащабен проект на
Държавния Департамент на САЩ за
библиотечен обмен между СБИР, Колорадската
библиотечна асоциация и фондация IRIS.
1.
Да се създаде обществено-експертен
съвет за библиотеките като съвещателен
орган към министъра на културата, в
изпълнение на изискванията на чл.16 от
Закона за закрила на културата. Съветът да
инициира изработването на Национална
стратегия за развитието на библиотеките,
както и проект за създаване на национална
автоматизирана библиотечно-информационна
мрежа.
2.
Да започне разработката на адекватна
нормативна база, която ще реши най-важните
проблеми на библиотеките:
2.1.
Закон за библиотеките.
2.2.
Спешно да се направят промени в Закона
за ДДС, с цел услугите, предоставяни в библиотеките да
бъдат освободени от ДДС, поради нетърговския им характер. Действието
на Закона в момента превръща библиотеките в бюрократични институции и затормозява
читателите.
2.3.
Незабавно да се направят промени в Закона
за счетоводството, съобразени със спецификата на библиотеките и реалните
им възможности.
2.4.
Да се разработят специални подзаконови документи, като :Наредба за запазване на библиотечните
фондове, Типови правила за
обслужване на читателите; въвеждане на изисквания за назначаване на специалисти
с нужното образование в библиотеките;
2.5.
Промени в Постановление №153
на МС за регионалните библиотеки, съобразени с разработената Национална стратегия
за регионално развитие и с предложенията на СБИР.
3.
В Министерството на културата да се
създаде структурно звено, отговорно
единствено за развитието на библиотеките,
със самостоятелен бюджет. Най-многобройните
културни институти в страната се
администрират от Дирекция “Регионална
културна политика”, която има разнородни
задачи. За сравнение много по-малобройните
театри, музеи и галерии имат центрове със
свои бюджети.
4.
Да се създадат повече
възможности за алтернативно финансиране на
библиотеките чрез:
4.1.
Гарантиране на правото на библиотеките да използват приходите от извършваните
услуги за приоритетни дейности.
4.2.
Обявяване на специални сесии на Национален фонд ”Култура” само за библиотечни
проекти.
4.3.Търсене
на пътища за ползване на процент от печалбата на Държавния тотализатор.
4.4.
Заделяне на процент от акцизите и митата.
4.5.
Освобождаване от данъци на даренията за
културни организации, в частност и за
библиотеките.
Тези
спешни и неотложни мерки за спасяването на
българските библиотеки са необходими, за да
не се превърне тяхното 13-годишно съсипване
в необратим процес.
21.01.2004 г.
За УС на СБИР
н.с.
Ваня Грашкина
Председател на СБИР