2. Организация на ръководството

2.1 Основна организация

Част 1 ВЪВЕДЕНИЕ и част 2 ОРГАНИЗАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО съдържат въвеждащ материал в помощ на използването на ръководството.

Част 3 СТРУКТУРА НА ФОРМАТА представя основна информация, отнасяща се до организацията на формата.

Част 4 ЕТИКЕТ НА ЗАПИСА И ПОЛЕТА ЗА ДАННИ - ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ обяснява установените договорености при приложението на формата и представлява въведение към част 5 ЕТИКЕТ НА ЗАПИСА И ПОЛЕТА ЗА ДАННИ - ОПИСАНИЕ НА ПОЛЕТАТА. Това се налага, тъй като за елементите на библиографските данни не винаги съществуват стандартизирани определения извън онези полета на UNIMARC, които съответстват на елементите от данни в ISBD. Описанията на данните в полетата са представени в следната схема:

Определение: Кратко определение за съдържанието на всяко поле.

Приложение: В тази част се отбелязва дали полето е повтарящо се или не и дали е задължително или не. Понякога тук се включва изложение, което обяснява или определя конкретния случай.

Индикатори: Обясняват се стойностите на индикатора.

Подполета: Изброяват се подполетата като след всяко от тях се дава определение и, когато е подходящо, бележка, отнасяща се до неговата повтаряемост или задължителност.

Бележки за съдържанието на полето: Тази част описва съдържанието на данните в полетата и обяснява взаимовръзката между подполетата в полето. Когато е подходящо, те включват бележки за съответствията в ISBD и за пунктуацията, както и препоръки за формата на съдържанието на полетата.

Свързани полета: В тази част се изброяват полетата или елементите, които съдържат данни, свързани със съдържанието на полето. Един от проблемите пред ползувателите на UNIMARC е да определят кое поле от него съответства на определено поле в изходния формат, особено когато две или повече полета от UNIMARC изглеждат подходящи за даден елемент от данни в източника. В тази част са изброени други полета, които при определени обстоятелства, могат да се използват със същия резултат или вместо въпросното поле. Посочва се кратко описание на употребата на другите полета, за да се улесни сравнението между тях.

Примери: Тази част се състои от примери, много от които се отнасят до текста на частите 1-6. Те илюстрират условията, които са описани в предхождащия текст.

История: В тази част се дават подробности за основни промени в полето.

Последната част на ръководството (приложенията) се състои най-вече от списъци на кодове, предназначени за елементите с кодирани данни. Това са кодове, които се използват в повече от едно поле. Кодовете, отнасящи се само до едно поле, обикновено се посочват в описанието на това поле.

2.2 Условни обозначения

При изреждането на полетата, индикаторите и подполетата и в описанието на примерите, отнасящи се до тях, в част 5 са приети следните условни обозначения:

Идентификатор за подполе - символът за долар '$' се използва вместо ISl от ISO 646 като първи символ на идентификатора за подполе.

Символ за разстояние - символът за диез '#' се използва в примерите вместо 2/0 от ISO 646. В текста на Ръководството той означава необходимостта от празно място или разстояние, когато тя не е очевидна от контекста.

Разделителен символ между полета - търговският знак '@' се използва вместо IS2 от ISO 646 като разделителен знак за поле в примерите, които представят цялостен библиографски запис. Той обаче не е включен в примерите за използване на отделните полета, въпреки че в действителност в запис във формат UNIMARC всяко поле завършва с IS2.

Маркер за край на записа - символът за процент '%' се използва вместо IS3 от ISO 646 като за край на маркер на записа в примерите, които представят цялостен библиографски запис.

'Недефинирана' - думата 'недефинирана' свързана с позицията на индикатора означава, че за тази позиция няма определена стойност и тя се попълва с #.

Символи за изключване при сортиране - съкращенията NSB и NSE в някои примери са използвани вместо установените от ISO 6630 (Набор от символи за библиографски контрол) позиции 08/08 и 08/09 . Те заграждат символи, които трябва да бъдат игнорирани при сортиране.